Електрозаварени тръби
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: определение. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Принципът на заваряването се състои в следното.
Изходният продукт е ламарина (от стомана, алуминий или друг метал). Рулонът, който тежи около 3 тона (ако е алуминиев), се разкроява на специална машина, наречена „цепеща линия“ (или „цепачка“ разговорно). Разкроят е в зависимост от тръбата, която ще се произвежда. Нацепената лента се навива на така наречените хаспели и след това постъпва в линията за производство на електрозаварени тръби.
Ламарината се огъва постепенно от профилиращи секции, чиито брой най-често варира от 6 до 12. Оформеният кръгъл профил минава през индуктор, който нагрява краищата на метала до температура, която е оптимална за заваряването му. Заваряването става от 2 или 3 заваръчни ролки, които притискат по оптимален начин незаварената тръба. Непосредствено след това заваръчният шев се обира с нож или хобел (немски).
Тръбата се охлажда в охлаждаща вана или улей, след което постъпва в калиброваща секция, състояща се от 3-6 комплекта калиброващи ролки. Там окончателно се оформя профилът (кръгла тръба, квадрат, правоъгълник или сложен профил), размерът и гладкостта на тръбата. Допуските според европейските стандартни са най-често +/- 0,1 mm.
След калиброването тръбата минава през така наречените „турски глави“, които служат най-често за нейното изправяне, в по-редки случаи, за окончателно оформяне на нейния размер. Следва отрезно устройство, което реже тръбата на необходимата дължина, най-често 3-7 метра.