Елизабет Стюарт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Елизабет Стюарт
английска принцеса
Роден: 28 декември 1635 г.
Лондон, Англия
Починал: 8 септември 1650 г.
Уайт, Англия

Елизабет Стюарт (1635-1650) е втората дъщеря на английския крал Чарлз I и на принцеса Хенриета-Мария Бурбон-Френска.

Елизабет е родена в двореца Сейнт Джеймс на 28 декември 1635 г. и е кръстена на 2 февруари 1636 от епископа на Кентърбъри Уилям Уод. Обучението на принцесата е поверено в ръцете на изтъкнати учени, така че до 1644 тя чете и пише на еврит, гръцки, латински, английски и френски.

През 1636 г. Мария Медичи — баба на Елизабет по майчина линия, прави постъпки за сгодяването на невръстната Елизабет за оранжкия принц Вилем — бъдещия английския крал Уилям III. Чарлз I обаче решава да омъжи за Вилем по-голямата си дъщеря — Мария-Хенриета.

След избухването на английската гражданска война през 1642 г. Елизабет и брат ѝ Хенри попадат в плен на Парламента, който не позволява те да се присъединят към двора на родителите си в Оксфорд. Парламентът решава, че принцът и принцесата трябва да бъдат възпитани като протестанти. Така Елизабет остава да живее в двореца Сейнт Джеймс под строгия надзор на Парламента. През 1643 г. принцесата си счупва крака и заедно с брат си е изпратена в Челси. През 1647 г. Елизабет и Хенри получават разрешение да се срещнат с баща си в Мейдънхейд и прекарват два дни с него. За това съдейства настойникът на принцесата лорд Нортъмбърланд, с чиято помощ Елизабет и Хенри се срещат отново с Чарлз I в Сайън Хаус в Източен Лондон. Срещите между краля и децата му са прекратени, след като Чарлз I бяга на остров Уайт.

След залавянето на Чарлз I през 1649 г. и осъждането му на смърт Елизабет пише дълго писмо до Парламента, в което моли да ѝ бъде разрешено да напусне Англия и да замине при сестра си Мария в Холандия. Парламентът и Кромуел обаче протакат разрешението до екзекуцията на краля. През нощта преди екзекуцията на Чарлз на Елизабет и Хенри е позволено да се срещнат с баща си за последен път.

През 1650 Парламентът решава да заточи Елизабет на остров Уайт и да ѝ отпусне годишна издръжка от 3 000 лири. Въпреки протестите на принцесата, заминаването ѝ не е отменено. По време на пътуването Елизабет настива и развива пневмония, от която умира на 8 септември 1650 г. Погребана е в църквата Сейнт Томас в Нюпорт, остров Уайт.