Закон на Паркинсон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Закон на Паркинсон са афоризми относно управлението на хора, процеси и ресурси. Формулирани за първи път като хумористично есе в списание „Икономист“ през 1955 г. от Сирил Норткот Паркинсон. По-късно есето е развито до книгите Законът на господин Паркинсон и Законът на госпожа Паркинсон.

Закони на господин Паркинсон[редактиране | edit source]

  • I-ви закон: „Работата се разраства до запълване на наличното време.“
  • II-и закон: „Разходите се вдигат за да поемат приходите.“
  • III-и закон: „Разрастване означава усложняване, а усложняване — упадък.“
  • IV-и закон: „Броят на хората в работна група нараства независимо от количеството на работата за вършене.“
  • V-и закон: „Ако има начин да се забави решението на важно решение, чиновникът винаги ще го намери.“
  • Закон на мълчанието: „Прогресът на науката се променя обратно пропорционално на броя на публикуваните списания.“
  • Закон на забавянето: „Забавянето е най-смъртоносната форма на отказ.“
  • Закон на данните: „Данните нарастват до запълване на капацитета на носителя на данни.“
  • Закон на оперативките: „Времето прекарaно в съвещание относно даден проблем е обратно пропорционално на стойността му.“
  • Закон на хиляда: „Фирма с повече от хиляда служители е самозадоволяваща се империя, създаваща толкова много вътрешна работа, че впоследствие да не се нуждае от договори с външния свят.“

Закон на госпожа Паркинсон[редактиране | edit source]

  • „Вълнение, възникнало от напрежение се разширява до запълване на всички мисли, от където се пренася върху всички хладнокръвно мислещи.“

Вижте също[редактиране | edit source]