Злорадство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Връщане в манастира“, Едуардо Замацойс и Забала, 1868 г.

Злорадството е радостта, свързана с неуспеха или нещастието на някой друг.

Причини[редактиране | редактиране на кода]

Различни научни изследвания са установили, че зад злорадството стоят три движещи сили – агресия, съперничество и справедливост. Често злорадстващите хора са склонни да имат ниско самочувствие. Виждайки неуспеха на друг човек, те изпитват малък прилив на доверие. Това се дължи на факта, че визията на по-успешните хора представлява заплаха за тях, а визията за падането на „могъщите“ може да бъде източник на утеха.[1]

Сканирането на мозъка показва, че злорадството е свързано със завист. Нивото на ревност дори предсказва степента на злонамереност.[2][3]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Hendricks, Scotty (2018-11-25). „3 types of Schadenfreude and when you feel them“
  2. Takahashi, H.; Kato, M.; Matsuura, M.; Mobbs, D.; Suhara, T.; Okubo, Y. (2009-02-13). «When Your Gain Is My Pain and Your Pain Is My Gain: Neural Correlates of Envy and Schadenfreude» by Hidehiko Takahashi et al. – Science, 323(5916). Science (February 13, 2009), 937 – 9, doi:10.1126/science.1165604, PMID 19213918, http://www.sciencemag.org/cgi/content/abstract/323/5916/937, посетен на 23 март 2010 
  3. „In Pain and Joy of Envy, the Brain May Play a Role“ by Natalie Angier // New York Times (February 17, 2009)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]