Извънклетъчен матрикс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Извънклетъчният матрикс е понятие в биологията, което обобщава съвкупността от вещества, заобикалящи клетките в даден тип тъкан. Основната функция на матрикса е да осигури механична цялост и опора на тъканта, като едновременно с това не възпрепятства обмяната на веществата - доставка на определени молекули и отделянето на токсични продукти. Често извънклетъчния матрикс се разглежда като част от съединителната тъкан, но понятието има по-широк смисъл в рамките на други тъкани.

Основните компоненти на извънклетъчния матрикс включват гликопротеини, протеогликани и хиалуронова киселина. При повечето животни, най-застъпеният гликопротеин е колагена. Извънклетъчния матрикс съдържа и други белтъци - фибрини, еластини, фибронектини, ламинини и нидогени, както и минерални вещества (например хидроксиапатит). Вариант на извънклетъчния матрикс представлява и кръвната плазма, но там състава и консистенцията е различна - това е течен извънклетъчен матрикс, в който няма скелетни елементи от рода на гликопротеините и протеогликаните, но има други белтъци с важна функция - различни хормони, антитела и ензими, както и нискомолекулни органични и неорганични съединения.

Промяната на физиологичнит условия може да доведе до локално разграждане на скелетните части в извънклетъчния матрикс. По този начин след активирането на различни протеази, опорните елементи - гликопротеините и протеогликаните се накъсват. В резултат могат да се освободят редица фактори на разстежа, некротизиращи фактори и дори да се отключи каскадата на кръвосъсирване.

Много от белтъците, разположени на клетъчната повърхност (адхезини, интегрини, катхерини, ИКАМ) взаимодействат с елементите на извънклетъчния матрикс, осъществявайки връзка с вътреклетъчни структури (например цитоскелета). Това обикновено са и белтъци участващи в клетъчната сигнализация.

Вижте също[редактиране | edit source]