Изполица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Изполица на папирус, датираща към 533 г.пр.н.е., от 35-тата година на царстването на Амасис II

Изполицата е договор, с който се дава под наем земеделска земя, като наемателят (изполичарят) се задължава да дели реколтата (плодовете) с наемодателя. Наемодателят поема задължението да предостави земята и семената, а изполичарят — да обработи земята, да я засее и да прибере реколтата. Изполичарят не може да пренаеме наетата земя. Договорът се прекратява в края на текущата земеделска година.