Инфекциозен ринотрахеит при котките

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за Инфекциозен ринотрахеит при котките. За други значения на Котешка хрема вижте Калицивирусна инфекция по котките.

Вирус на инфекциозния ринотрахеит
Класификация
група: Група I (dsDNA)
семейство: Herpesviridae Херпесни вируси
род: Varicellovirus Варицеловируси
вид: Feline
herpesvirus 1
Вирус на инфекциозния ринотрахеит

Инфекциозен ринотрахеит при котките (Feline viral rhinotracheitis) е вирусно заболяване при представителите на семейство Коткови. Причинява се от херпесвирус и се характеризира с поражения на очите и дихателните пътища. Поради тази причина заболяването е известно още и с имената Херпес при котките или Котешка хрема.

Етиология[редактиране | edit source]

Вирусът на инфекциозния ринотрахеит съдържа двуверижна ДНК и е с размери от 150 до 170 nm. Вирусът няма серотипно различие. Той е много чувствителен на външна среда и извън гостоприемника се инактивира много бързо.

Епизоотология[редактиране | edit source]

Вирусът на котешкия ринотрахеит е разпространен повсеместно. Чувствителни към него са котки от всички породи и възрасти. Източник на инфекцията са болни и преболедували животни, които продължават да бъдат вирусоносители. Вирусът се отделя с очни, носни секрети, слюнка, фекалии и урина. Заразяването е алиментарно, аерогенно и трансплацентарно. Заболеваемостта достига до 50%, а смъртността 5 - 20%. Възникването на заболяването може да се провоакира от редица фактори като бременност, простуда, продължителен транспорт, кърмене и други.

Клинични признаци[редактиране | edit source]

Гноен конюнктивит и ринотрахеит при коте

Инкубационният период варира от 3 до 8 дена. Болестта се характеризира с три форми на протичане — остра, подостра и хронична.

В началото се наблюдава повишаване на телесната температура (39,5°С - 40°С). Това състояние продължава около два дена. След това се развива конюнктивит, ринит и кашлица с обилни гнойни изтечения от носа. Наблюдава се и повръщане, слюноотделяне и наличие на язви по гърба на езика. При пипане о областта на гърлото котката проявява признаци за болезненост. Приемането на храна и вода е затруднено. Оздравяване настъпва след 7 - 10 дена от началото на заболяването.

Малките котета развиват гноен конюнктивит, който често се генерализира към ринит, трахеит и бронхопневмония.

При възрастните котки конюнктивита е с корнеални улцерации, кератит и панофталмит.

Бременните котки абортират. Често това е единствен признак на заболяването при тях.

При усложнение на болестта настъпва атония на червата и запек. Понякога ринита преминава в хроничен и продължава с години.

Профилактика[редактиране | edit source]

За профилактика на заболяването се препоръчва ваксинация. Използваната ваксина често е двувалентна като при ваксинацията се покрива и Калицивирусната инфекция. Първата ваксинация се прави на 9-та седмица след раждането, а втората на 12-тата седмица. При по-големи котки е необходимо ежегодно да се извършва ваксинация срещу това заболяване.

Литература[редактиране | edit source]

  • „Болести на котката“, издателство „АРИА“ 1999 г., стр. 286 - 290