Кодеин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Химична формула
Структурна формула на морфин
Химично наименование: 7.8-дидехидро-4.5-епокси-
3-метокси-17-метилморфинан-6-ол
Научно наименование: Кодеин, Метилморфин
Достъп до пациента: Строго ограничен, с жълта рецепта за упойващи средства. Списък А.

Кодеинът или метилморфинът е опиев алкалоид, извличан от мака. Досега това е най-широко използваният опиат в света и вероятно най-използваната дрога изобщо. За първи път е изолиран във Франция през 19 век от Жан-Пиер Робик. Съдържа се в опиума и други макови сокове в концентрация, варираща от 0,3 до 3 процента. Въпреки че се извлича от опиума, най-често кодеинът се синтезира от морфина. Строго погледнато, кодеинът е естествен алкалоиден опиум, но съдържащото се в опиумния мак количество е крайно недостатъчно за практиката, затова основната част от легално произведения морфин чрез метилиране се превръща в кодеин. Има слабо аналгетично и седативно действие.

Приложение[редактиране | edit source]

Използва се като аналгетик и в сиропите за кашлица.

Ефект и злоупотреба[редактиране | edit source]

Кодеинът може да бъде използван като рекреационна дрога. Има много по-малка вероятност за зависимост от другите наркотици. В някои страни, сиропите за кашлица и хапчетата, съдържащи кодеин, са достъпни без рецепта. Това е причината наркоманите често да го използват като заместител на по-силна дрога или за да предотвратят абстиненцията си. Кодеинът не може да се въвежда венозно, тъй като предизвиква много тежки възпаления на вените.

Подобно на другите опиатни производни, и хроничната употреба на кодеина води до психична и физическа зависимост, но тя е по-слаба, отколкото към останалите опиати. Когато е развита физическа зависимост, при прекратяване употребата на веществото човек бързо развива абсистенциални симптоми-трудноконтролируемо влечение за употребата му, течащ нос, прозяване, потене, неспокоен сън, слабост, стомашни спазми, гадене, повръщане, диария, мускулни спазми, втрисане, раздразнимост и болка. Честата употреба води до еуфория, сърбеж, повдигане, повръщане, сухота в устата, сънливост, задържане на урина, депресия, липса на сексуално влечение и др. Някои хора могат да изпитват алергична реакция към кодеина, като подуване и обриви. Продължителната му употреба причинява дихателна депресия. Тази депресия е свързана с дозата и е механизмът за потенциално фаталните последствия от свръхдозата. Когато кодеинът е обменен чрез метаболизма до морфин, морфинът може да се предаде чрез кърмата в потенциално летални дози, фатално потискащи дишането на новороденото кърмаче.