Огърлица
Огърлицата (още гердан, колие) е вид бижу, което се носи около врата. Често се прави от различни видове метали и гарнира с цветни камъни – скъпоценни или полускъпоценни, дърво (обикновено гравирано и полирано), стъкло, пера, черупки, мъниста или корали. Най-скъпи са диамантените огърлици. Други са вплетени или произведени от плат с помощта на канап или връв.
История[редактиране | редактиране на кода]
Известни са от дълбока древност.[1] Счита се, че първите огърлици са се появили по време на каменната епоха.
Разновидности[редактиране | редактиране на кода]
За едно от най-популярните бижута, съществуват разнообразни видове:
Пендари[редактиране | редактиране на кода]
Нанизи с пендари – златни монети, циркулиращи в Османската империя.
Чокър[редактиране | редактиране на кода]
Силно прилепнало към шията колие.
Торква[редактиране | редактиране на кода]
Метален пръстен за врата, популярен за скитската, илирийската, тракийската, келтската и др. култури.
Яка (БДСМ)[редактиране | редактиране на кода]
Яка от разнороден материал, чието предназначение е да покаже подчинения характер на притежателя, в контекста на БДСМ.
Огърлие (награда)[редактиране | редактиране на кода]
Богато украсена верига, изпълнена в благородни метали и скъпоценни камъни. Обичайно се състои от редуващи се медальони, свързани с орнаменти и вензела (знак, съставен от художествено преплетени начални букви) и централен по-голям медальон (с форма на кръст, звезда и др.).
Връчва се като:
- награда (например „Орден на розата“)
- като принадлежност към асоциация или членство в различни рицарски ордени (напр. „Орден на жартиерата“)
Яки на жените-жирафи[редактиране | редактиране на кода]
Медните пръстени се носят около врата и глезените от т.нар. „жени-жирафи“ от племето Падонг. Племето Падонг е от групата на Карен, Мианмар.
-
Чокър
-
Торква
-
БДСМ яка
-
„Орден на жартиера“
-
„Жена-жираф“
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Davenport, Cyril. Journal of the Society for Arts, Vol. 50, no. 2595 // The Journal of the Society of Arts 50 (2595). 1902. DOI:10.2307/41335652. с. 769 – 780.