Мария Анна фон Саксония-Алтенбург
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Мария фон Саксония-Алтенбург.
| Мария Анна фон Саксония-Алтенбург | |
| княгиня на Шаумбург-Липе | |
 Мария Анна фон Саксония-Алтенбург, ок. 1885 | |
| Управление | 1893 – 1911 |
|---|---|
| Лични данни | |
| Родена | |
| Починала | |
| Погребана в | мавзолея Бюкебург |
| Други титли | принцеса от Саксония-Алтенбург |
| Семейство | |
| Династия | Ернестини |
| Баща | Мориц фон Саксония-Алтенбург |
| Майка | Августа фон Саксония-Майнинген |
| Брак | Стефан Албрехт Георг фон Шаумбург-Липе |
| Потомци | Адолф II Бернард Мориц Ернст Валдемар, Мориц Георг, Петер Адолф Вилхелм, Ернст Волрад, Стефан Александер Виктор, Хайнрих Константин Фридрих Ернст, Маргарета Мария Хермина Августа Елизабет, Фридрих Кристиан Вилхелм Александер, Елизабет Хермина Августа Виктория |
| Мария Анна фон Саксония-Алтенбург в Общомедия | |
Мария Анна фон Саксония-Алтенбург (на немски: Marie Anna von Sachsen-Altenburg; * 14 март 1864 в Алтенбург; † 3 май 1918 в Бюкебург) от род Ернестини е принцеса от Саксония-Алтенбург и чрез женитба княгиня на Шаумбург-Липе (1893 – 1911).
Тя е най-голямата дъщеря на принц Мориц фон Саксония-Алтенбург (1829 – 1907) и съпругата му принцеса Августа фон Саксония-Майнинген (1843 – 1919), дъщеря на херцог Бернхард II фон Саксония-Майнинген (1800 – 1882) и принцеса Мария Фридерика фон Хесен-Касел (1804 – 1888).[1]
Мария Анна фон Саксония-Алтенбург се омъжва на 16 април 1882 г. в Алтенбург за бъдещия княз Стефан Албрехт Георг фон Шаумбург-Липе (* 10 октомври 1846 в Бюкебург; † 29 април 1911 в Бюкебург), най-големият син на княз Адолф I Георг фон Шаумбург-Липе (1817 – 1893) и принцеса Хермина фон Валдек-Пирмонт (1827 – 1910).[2] След женитбата двойката резидира в обновения дворец в Щатхаген. През 1893 г. Георг наследява баща си Адолф I в управлението. Княгинята помага на църквите и училищата и основава манастир Мария Анна Щифт в Щатхаген.[3]
Мария Анна фон Саксония-Алтенбург умира на 54 години на 3 май 1918 г. в дворец Бюкебург в Долна Саксония, вероятно от инфекция от саркофага на умрелия ѝ съпруг през 1911 г.[4] Тя е погребана в мавзолея Бюкебург.
Син ѝ княз Адолф II се отказва, като последен немски монарх, от трона си на 15 ноември 1918 г.
Деца[редактиране | редактиране на кода]
Мария Анна фон Саксония-Алтенбург и княз Георг фон Шаумбург-Липе имат девет деца:[5][6]
- Адолф II Бернард Мориц Ернст Валдемар (* 23 февруари 1883, Щатхаген; † 26 март 1936, Зомбанго, Мексико при самолетна катастрофа), княз на Шаумбург-Липе (1911 – 1918), отказва се на 15 ноември 1918 г., женен в Берлин на 10 януари 1920 г. за артистката Елен Бишоф-Кортхауз (* 6 ноември 1894, Мюнхен; † 26 март 1936, Зомбанго, Мексико при самолетна катастрофа)
- Мориц Георг (* 11 март 1884, Щатхаген; † 10 март 1920, Бреслау), принц, неженен
- Петер Адолф Вилхелм (* 6 януари 1886, Щатхаген; † 17 май 1886)
- Ернст Волрад (* 19 април 1887, Щатхаген; † 15 юни 1962, Хановер), женен на 15 април 1925 г. в Зимбах ам Ин за принцеса Батхилдис Вера фон Шаумбург-Липе (1903 – 1983)
- Стефан Александер Виктор (* 21 юни 1891, Щатхаген; † 10 февруари 1965, Кемпфенхаузен, Щарнбергерзе), женен на 4 юни 1921 г. в Растеде за херцогиня Ингеборг Аликс фон Олденбург (1901 – 1996)
- Хайнрих Константин Фридрих Ернст (* 25 септември 1894, Бюкебург; † 11 ноември 1952, Бюкебург), женен на 10 юни 1933 г. в Софиенройт до Шьонвалд за графиня Мария Ерика фон Харденберг (1903 – 1964)
- Маргарета Мария Хермина Августа Елизабет (* 21 януари 1896, Бюкебург; † 22 януари 1897, Бюкебург)
- Фридрих Кристиан Вилхелм Александер (* 5 януари 1906, Бюкебург; † 20 септември 1983, Васербург), женен I. на 25 септември 1927 г. в Зеелезген за графиня Александра фон Кастел-Рюденхаузен (1904 – 1961), II. на 8 октомври 1962 г. в Глюксбург за принцеса Мария-Луиза фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Глюксбург (1908 – 1969), III. на 6 март 1971 г. в Шлангенбад за Хелена Майр (1913 – 2006)
- Елизабет Хермина Августа Виктория (* 31 май 1908, Бюкебург; † 25 февруари 1933, Грюнау), омъжена I. на 1 август 1928 г. в дворец Двазиден (развод) за Бенвенуто Хауптман (1900 – 1965), син на носителя на нобелова награда по литература Герхарт Хауптман и на артистката Маргарета Хауптманн, род. Маршалк, II. на 10 януари 1930 г. в Мюнхен за фрайхер Йохан Херинг фон Франкенсдорф (1891 – 1971)
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Wieden, Helge bei der: Schaumburg-lippische Genealogie: Stammtafeln der Grafen – später Fürsten – zu Schaumburg-Lippe bis zum Thronverzicht 1918, Melle 1995 (Schaumburger Studien/Historische Arbeitsgemeinschaft für Schaumburg, ISSN 0581-9660 ; ZDB 503935 – 6 25, S. 30 f.
- ~The Royal House of Stuart, London, 1969, 1971, 1976, Addington, A. C., 242.
- C. Arnold McNaughton, The Book of Kings: A Royal Genealogy, in 3 volumes (London, U.K.: Garnstone Press, 1973), volume 1, page 274.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Wettin 7, genealogy.euweb.cz
- ↑ Lippe 8,genealogy.euweb.cz
- ↑ Die Grafen von Schaumburg Архив на оригинала от 2014-04-28 в Wayback Machine. auf mensching.info
- ↑ Alexander vom Hofe: Vier Prinzen zu Schaumburg-Lippe und das parallele Unrechtssystem, Seite 16 (pdf.)
- ↑ Marie Anne Prinzessin von Sachsen-Altenburg, thepeerage.com
- ↑ Maria Anna Prinzessin v.Sachsen-Altenburg, ww-person.com
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Marie Anna Prinzessin von Sachsen-Altenburg, Herzogin von Sachsen, Genealogics ~ Leo van de Pas continued by Ian Fettes