Мрежов комутатор
Мрежовият комутатор (наричан в практиката суич или просто комутатор) е компютърно мрежово устройство, което свързва мрежови сегменти.
Ниският клас мрежови комутатори е почти идентичен с мрежовите хъбове, макар и все пак по-"интелигентен". Комутаторите са способни да преглеждат постъпилите пакети информация, да определят източника и дестинацията им и да ги препратят. Тъй като доставя пакетите само на устройството, за което са предназначени, комутаторът не запълва капацитета на канала и като цяло предлага много по-добра производителност от хъба. Първият мрежов комутатор е представен от компютърната компания Калпала през 1990 г.
Функции [редактиране]
Както и при хъбовете, мрежовите комутатори се използват главно в Етернет мрежи. Преобладаващата част от Етернет комутаторите поддържат 10/100 Мбит/с или 10/100/1000 Мбит/с портове. По-големите комутатори могат да имат и 10 Гбит/с портове.
Комутаторът играе основополагаща роля в повечето Локални (LAN) мрежи. Големите и средно големи LAN мрежи имат определен брой управляеми комутатори, докато малките могат да се задоволят и само с един или с друго подобно устройство.
Типични функции за управление на комутатори [редактиране]
- Включване/изключване на определен обхват от портове.
- Скорост на връзката и настройки на дублирането (duplex)
- Приоритет на дадени портове
- MAC филтриране — и други видове сигурност на портовете, които предпазват и от MAC flooding
- Използването на Spanning Tree Protocol
- SNMP следене на устройството и стабилност на връзката
- Port mirroring (познато още като порт мониторинг)
- VLAN настройка
- 802.1X контрол на мрежов достъп
- IGMP snooping
