Мумтаз Махал

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Мумтаз Махал се ражда като персийска аристократка във вероятно най-могъщата империя на света по това време – могулската. Сгодяват я на 14 години за принц Курам (Khurram), като сватовница вероятно е леля й, императрица Нур Дженан, консорт и практически управлявала по времето на баща му, император Джиганхир (който май е бил алкохолик). Независимо от годежа, младите чакат 5 години до сватбата, чиято дата е определна от астролозите, за да бъде бракът им щастлив. „Научният“ сектор в двора се оказва съвършено прав. Бракът е легендарно щастлив. Шах Джахан (принц Курам, когото след една победа наричат „Джахан“, т.е. Славата на света) се е сдобил междувременно с две други жени, всяка от които го обзавежда с по дъщеря и изглежда той никога повече не ощастливява (Горките. На тяхно име са наречени две от портите в Тадж Махал. Каква вечна орис и метафора – да затварят или отварят пътищата, които водят към единствената му любов, вечно).

Мумтаз, чието име означава „избраницата в двореца“ е легендарна кралица, а двамата са възпявани заради невероятната им любов, еротична връзка, партньорство. В брак от 19 години Мумтаз ражда 14 пъти (само можем да предположим броя на забременяванията), оцеляват общо 4 сина и 2 дъщери. Тя пътува с императора си нашир и надлъж по континента и във военните му кампании, явява се най-близкият му довереник и съветник, дори държи държавния печат, т.е. има последен достъп до всяка държавна кореспонденция.

Умира на 39 години надалеч от двора, но отново с мъжа си, по време на военна кампания, от кървене при 14-тото раждане на дъщеря, която оживява и става вярна опора на баща си в драмите, които последват.

Хан Джахан побелява (според някои за една нощ, според други, след като се появява след едногодишно усамотение и траур).

Той започва планирането и строежа на Тадж Махал веднага, но изпълнението трае 22 години, с над 20 000 работници и според днешни цени разходите му биха били над 70 млн долара.

Независимо че се справя с още няколко военни кампании, обсесивността на императора (а и физически страдания) го разболяват и на 66 г. най-големият му син и престолонаследник става регент. При тази вест двама от братята му, които управляват Бенгал и Бужарат, обявяват независимостта си и тръгват към Агра да си търсят наследството. Четвъртият пък, принц Орангазеб (Бог знае дали го транскрибирам правилно) се оказва най-талантлив и безпощаден. Разбива един по един братята си на бойното поле, разбира се, след поредица от невероятни интриги, сдружавания и ренегатство. След като ги избива или преследва, докато попаднат в ръце на врагове, които правят същото, завзема властта и затваря остарелия си баща под домашен арест в Агра Форт, в красива част от двореца, с осмоъгълна тераса, която гледа към Тадж Махал. Така, 8 години, до края на живота си, шах Джахан гледа от луксозния си затвор към най-великото си творение и вечен гроб на любимата жена. (Тук трябва да се видят тези снимки от Агра Форт, в които е жилището-затвор, терасата…). Осемте години доброволен затворник с него и негова гледачка е голямата му дъщеря Джаханара… Впрочем, и двете му дъщери не се женят и остават принцеси завинаги, дълбоко въвлечени във всички битки и драми в двора.

Според една от историите, Орангазеб затваря баща си, защото той е започнал планирането на друг величествен проект: да строи втори Тадж Махал, идентичен на първия, но от другата страна на река Ямуна. Това трябва да е неговият личен мавзолей, същият невероятен паметник на съвършената симетрия, само че в черен мрамор. Основите са поставени (виж снимките от албума, това са странните руини през реката срещу Тадж Махал в парка Mehtab Bagh) можем само да си представим каква поезия и послание би имало в това мавзолеят на любимата жена да се рее като бял облак, дантела от мрамор, а отсреща, с реката между тях до края на вечността като сянка да го повтаря черният Тадж…