Народна съдебна палата

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Реставрираната сграда на Народната съдебна палата. При бомбардировките на Берлин, сградата на палатата е срината.
Двама от председателите на Народната съдебна палата: Роланд Фрайслер (вляво) и Отто Тирак. Снимка от август 1942 г.
Заседанията на Народната съдебна палата са започвали с нацистки поздрав. Отляво надясно в съдебния състав: Херман Райнеке, Роланд Фрайслер, Ернст Лауц.

Наро́дната съде́бна пала́та (на немски: Volksgerichtshof) е висшия специализиран съдебен орган на Третия Райх.

Учредяване, присъди, дела[редактиране | edit source]

Създаден е по силата на декрет от 24 април 1934 г., непосредствено след Лайпцигския процес, като специализиран съд, разглеждащ делата за държавна измяна, шпионаж и други престъпления против държавата. Членовете на съда се назначават от фюрера с петгодишен мандат.

По съветски данни, след избухването на Втората световна война, Народната съдебна палата осъжда приблизително 225 хил. граждани на Райха на около общо 600 хил. години лишаване от свобода, като произнесените смъртни присъди са малко повече от 5 хил.[1]

Според други германски данни, за целия период, през който съществува съдебния орган, са разгледани делата на 15,7 хил. граждани на Райха, като произнесените смъртни присъди са 5,3 хил., а 1,3 хил. от подсъдимите са оправдани.[2]

На 22 февруари 1943 г. Народната съдебна палата разглежда делото срещу активистите на мюнхенското студентско съпротивително движение Бяла роза. Председател на съдебния състав е председателят на съдебната палата - Роланд Фрайслер, който чете смъртните присъди.

Първо отделение на съда разглежда делата на участниците в юлския заговор.

Председатели на Народната съдебна палата[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Краткий очерк германского национал-социалистического права (1933—1939)
  2. Особенности реформирования судебной системы и уголовного права национал-социалистическим правительством // Право и политика. −2005. — № 4. — С. 120 −126

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]