Никола Попов (сръбски дипломат)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Никола Попов.

Никола Попов
Никола Поповић
сръбски дипломат
Роден
Ракита, Битолско

Никола Папавангелов Попов или Попович (на сръбски: Никола Поповић или Nikola Popović) е македонски сърбоманин, деец на сръбската пропаганда в Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Попович е роден в семейството на гъркомански свещеник в село Ракита, Битолско (вероятно Ракитница, Демирхисарско или Ракита, Кайлярско, Битолски вилает). Със стипендия на сръбското външно министерство учи в Юридическия факултет на Белградския университет от 1890 до 1894 година. Назначен е за председател ученическото дружество „Вардар“. След дипломирането си работи като юрист в сръбското консулство в Солун. По време на Четническата акция в 1895 година се сближава с българските революционни дейци и е уволнен и на 20 януари 1896 година е назначен във външното министерство в Белград. Попов отказва по „хигиенни причини“ и през Цариград заминава за София.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1188 - 1189. (на македонска литературна норма)