Папирусът Уесткар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Копие на папируса, изложено в музея в Берлин

Папирусът Уесткар е наречен на името на английския пътешественик, който го открил през 1824 г. Съхранява се в Берлинския музей на древността в специален шкаф. Страниците му са с размер 50 на 70 сантиметра и всяка от тях е покрита със стъкло. Самият папирус е написан около 1650 пр.н.е. от неизвестен автор, но описва събития от по-предишен период-управлението на фараона Хофу. Съдържа поредица от най-малко 5 разказа, обединени с обща повествователна рамка. От първия са запазени само последните думи. Във втория на няколко места липсва текст, а третия, четвъртия и петия са цели, макар че внезапния край на петия разказ оставя място за съмнения. Разказвачи са синовете на фараона Хуфу, като всеки от тях разказва на баща си по една чудна история. Египтолозите смятат, че това е художествена литература, създавана за забавление. Въпреки това, съставителя на текста безспорно е познавал много добре родословието на фараона и макар и в разкрасен стил отразява реални исторически събития. Доказателство за това е четвъртият разказ (на принц Раджедеф ), където вместо да разказва история, принцът иска разрешение да доведе истински магьосник на име Джеди (Джей Ди).След демонстрацията на няколко фокуса (описани в История на илюзионното изкуство ), Джеди провежда важен разговор с фараона,в който прави няколко странни предсказания относно бъдещето на царската династия и други,които по времето на написване на папирусът са вече добре известни факти.

Съдържание:[редактиране | edit source]

  1. Разказ за фараона Джосер,написан в минало време
  2. Разказ за фараона Небка,написан в минало време
  3. Разказ за фараона Снефру,написан в минало време
  4. Разказ за фараона Хеопс,написан в сегашно и бъдещо време
  5. Разказ за жена на име Раджедет и раждането на тримата й синове,поставили началото на пета династия - написан в сегашно време

Външни препратки[редактиране | edit source]