Плъгин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Екранът от Mozilla Firefox със списъка на инсталирани плъгини

Плъгин или приставка[1][2] (на английски: plug-in) представлява софтуерен компонент, който се инсталира в допълнение към съществуващо софтуерно приложение (компютърна програма), за да предостави на потребителя допълнителна функционалност, която не е част от базовото приложение. Фактът, че дадено приложение поддържа плъгини, означава, че е разработено така, че да позволи персонализиране (customization) на приложния софтуер от страна на потребителя и така да отговори на негови специфични нужди. Обичайни примери за плъгини са плъгините към браузърите, които добавят нови допълнителни функционалности като ленти с търсачки, сканиране за вируси, или отваряне на нови файлови типове, например нови видео формати. Сред добре познати плъгини за браузъри се включват Adobe Flash Player, QuickTime Player, за изпълняване на Java аплети и други.

Цели и разновидности[редактиране | редактиране на кода]

Софтуерните приложения могат да поддържат плъгини по много причини, измежду които:

  • да се позволи на външни и независими разработчици да внедряват функционалности, които разширяват базовите възможности на приложението (пример: Wordpress[3]);
  • да се осигури лесно добавяне на нови функционалности в бъдеще;
  • да се намали размерът на базовото приложение, като по-тежки функционалности, които не се ползват от всички потребители, се изнесат в плъгини;
  • да се отделят части от програмния код от базовото приложение по причина несъвместимост на софтуерните лицензи.

Различни видове приложения поддържат различни видове плъгини, като например:

  • Аудио редактори – плъгини за запис, обработка и/или анализ на звука (Ardour, Audacity)
  • Имейл клиенти – плъгини за криптиране и декриптиране на електронните писма (Pretty Good Privacy)
  • Графични редактори – плъгини за поддръжка на специфични файлови формати и обработка на изображения (Adobe Photoshop, GIMP)
  • Медия плейъри – плъгини за поддръжка на специфични файлови формати и прилагане на филтри (foobar2000, GStreamer, Quintessential, VST, Winamp, XMMS)
  • Приложения за дистанционно изследване (remote sensing) – плъгини за обработка на данни, постъпващи от различни видове сензори (Opticks)
  • Текстови редактори, интегрирани среди за разработка – за поддръжка на специфични програмни езици (Eclipse, jEdit, MonoDevelop)
  • Уеббраузъри – за визуализиране на поточно видео и формати за мултимедия и презентации (Flash, QuickTime, Microsoft Silverlight, 3DMLW).

Механизъм на действие[редактиране | редактиране на кода]

Базовото приложение поддържа услуги, които могат да ползват плъгина, включително начин за регистриране на плъгина в приложението и протокол за двупосочен обмен на данни. Плъгините зависят от услугите, предлагани в базовото приложение, и обикновено не могат да работят като самостоятелни приложения. Обратно, базовото приложение може да функционира независимо от плъгините, като оставя на потребителите решението дали да добавят, активират, ъпдейтнат или деактивират плъгина и това става динамично, без необходимост да се правят промени в самото базово приложение.[4][5]

Разработчиците обичайно внедряват функционалностите на плъгина, използвайки споделени библиотеки, инсталирани на място, предписано им от базовото приложение.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Chrome > Помощ > Приставки, Support.Google,com
  2. Проверете вашите приставки, Mozilla.org
  3. Glossary: Plugin, Beginner's Guide for WordPress
  4. Mozilla Firefox plugins – Description of the difference between Mozilla Firefox plugins and extensions under the general term add-on.
  5. Wordpress Plug-in API – Description of the Wordpress Plug-in architecture.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Plug-in (computing)“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.