Рени

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за украинския град. За българската певица вижте Рени (певица).

Рени
— град —
Memorial in Reni 01.jpg
Украйна
Red pog.png
Рени
Одеска област
Red pog.png
Рени
Страна Флаг на Украйна Украйна
Област Одеска област
Район Ренийски район
Население (2005) 19 947 души
Основаване 1821
Град от 1821
Пощенски код 68809
Телефонен код 4840
Рени в Общомедия

Герб на града

Рени (на украински: Рені; румънски: Reni; руски: Рени) е град в Одеска област, Южна Украйна. Административен център е на Ренийски район.

Заема площ от 393 км2. В продължение на няколко десетилетия Рени е най-голямото по товарооборот пристанище на река Дунав между пристанищата на осемте дунавски страни.

География[редактиране | edit source]

Рени се намира след големия завой на Дунав при остров Писика, на левия бряг на реката, на км 127,2 по нея от Черно море.

Градът е разположен на 7 километра от румънско-украинската граница, между устието на река Прут и езерото Кагул.

История[редактиране | edit source]

Предполага се, че по тези места е имало речно пристанище още по време на походите към Византия и България на дружините на киевските князе Олег, Игор и Светослав - виж Руско-византийски войни. Самото име Рени на старославянски означава „речно пристанище”, „удобно място за преминаване на река”. Думата „рен” е давано и на рибарските селища.

От 9 до 11 век тези земи влизат в границите на Киевска Рус, а след това – в обсега на Галичко-Волинското княжество. После владетелите им се сменят - Полша, Молдавското княжество, Кримското ханство, отново Молдавия (Богдания, по името на Богдан Велики), която от 1481 г. е завладяна от османците. С търговска цел тук идват генуезци. Когато падат Килия и Акерман в турски ръце, Рени се задържа като единствена преграда пред завоевателите на Дунав. През 1574 г. 30-хилядна армия, предвождана от атаман Сверчковски, разбива турците, но през 1621 г. те завземат и тази последна християнска опора в тази част на реката. Градът тогава се нарича Томаров и се е намирал на няколко километра по-надолу по реката. Пристанището на сегашното място се споменава за пръв път през 1816 г. По това време тук пребивава декабристът А. П. Юшневски. По-късно тук намират убежище гръцки хетеристи, български и полски националреволюционери. Към средата на 19 век селището наброява 7000 жители. В митницата на Рени работи Петър Ганчев, деен помощник на Раковски при организирането на Браилските бунтове през 1841 г.

През Руско-турската война от 1877/78 г., Рени е в ръцете на русите. След войната в центъра му е издигнат паметник на героите от Шипческата епопея, починали в болницата в Рени.

Население[редактиране | edit source]

Населението на Рени е мултиетническо – украинци, руси, молдовци, българи, турци, гърци, гагаузи, като в града е отбелязана рекордна детска смъртност, тъй като в миналото от 1000 деца надживявали 5 години едва половината – 476. Данни от 1935 г. показват висок процент неграмотно население – 47% при мъжете и 72% при жените.

През 1908 г. селището е наброявало около 2000, а през 1995 г. – 30 000 жители. Някогашното неугледно селище израства като благоустроен град. За това говорят речната гара, Домът на моряка, жилищни и обществени сгради.

Според официалното преброяване в Украйна през 2001 година, населението на града възлиза на 20 481 души.

Етнически състав:

Икономика[редактиране | edit source]

Пристанището на Рени е силно механизирано, като с над 100 крана се товарят и разтоварват шлепове, въглевози, шлепсекции и морски съдове, като грамади от руда, кокс, въглища, метал, дървен материал и други товари образуват пристанищни „планини”. Поради това, че големи количества товари особено в близкото минало се отправят към България, Рени с право е наричано „българско пристанище”. От пристанище Рени за България се товарят въглища, кокс, руди, дървен материал, метали, хартия, трактори, леки коли, съоръжения и други стоки, а се разтоварват авто и мотокари, селскостопански машини, консерви, вина, пресни плодове и зеленчуци, цигари и др.

Пристанище Рени е гара по ж.п. линията АбакалияГалац. То обработва много морски кораби със стоки от Италия, Индия, Бирма, Судан, Тунис, Сомалия и други близки и далечни страни. В Рени имат търговски представителства България, Унгария и Сърбия. През 21 век, след изграждането на модерен ро-ро терминал, Рени става главното пристанище за ро-ро превози на украинския Дунав.

Край Рени е добре развит риболовът. Много риба се лови от река Дунав и околните крайречни езера на Дунавската делтасом, шаран, чига, есетра, моруна. В езерата гнездят много блатни птицирозово фламинго, черен лебед, пеликани, чапли. Тук се развъждат заради ценната им кожа ондатри, норки и нутрии.

Външни препратки[редактиране | edit source]