Системна конфигурация
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. Шаблонът е поставен на 16:03, 7 ноември 2021 (UTC). |  |
 | Тази статия вероятно е резултат от машинен превод, има неверен синтаксис и/или неуточнени специални термини и трудно разбираем текст. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Системна конфигурация ( SC ) в системното инженерство определя компютрите, процесите и устройствата, които съставят самата система и нейната граница. По-общо казано, системната конфигурация е точното определение на елементите, които определят и/или предписват от какво се състои една система.
Алтернативно, изразът „системна конфигурация“ може да бъде използван за свързване с модел (декларативен) за неконкретни обобщени системи. В този смисъл ползата от конфигурационната информация не е съобразена с конкретна употреба, а стои самостоятелно като набор от данни. Правилно конфигурирана система избягва проблемите с конфликта на ресурсите и прави по-лесно надграждането на системата с ново оборудване.
Примерна конфигурация[редактиране | редактиране на кода]
Отдолу е дадена основна SC XML системна конфигурация:
Описание : Това предоставя информация за един „сайт“ (MyHouse) и уточнява, че има един „хост“ с потребителска настройка и елементи на mysql-db. „Хостът“ се нуждае от акаунт на потребител с име mysql, с подходящи показатели. Обърнете внимание, че конфигурационната схема не изисква XML тагове, които са характерни за Windows или UNIX. То просто представя данните като независима информация – без изисквания за начина им на използване.
Това е отличителният белег за добър модел на конфигурационната система.
Допълнителни разширения[редактиране | редактиране на кода]
Горният модел може да бъде уголемен. Например, потребителят може да има повече принадлежностти като „предпочитания“ и „парола“. Едни компоненти могат да зависят от други. Могат да бъдат определени свойства, които се предават в под-елементи. Уголемяванията могат да бъдат безкрайни (WATCHOUT: комплексност ) и трябва да бъдат управлявани и добре обмислени, за да бъде предотвратено „разбиването“ на идеята за системната конфигурация.
Употреба[редактиране | редактиране на кода]
Употребата на практическия модел попада в няколко категории: документация, внедряване и операции .
Документация[редактиране | редактиране на кода]
Едно от предназначенията на конфигурацията е просто да запише какво представлява една система. Тази документация от своя страна може да стане доста обширна, като по този начин да усложни модела на данните. Важно е да се прави разлика между конфигурационни данни и описателни данни. Разбира се, коментарите могат да се прилагат на всяко ниво, въпреки това разширяването на данните може да намали тяхната изгода. Например системната конфигурация не е място за записване на исторически промени или описания на дизайн и неговите намерения. Конфигурационните данни просто трябва да бъдат „това, което е“ или „това, което искаме да бъде“.
Разгръщане[редактиране | редактиране на кода]
Разгръщането включва разяснение на набор от конфигурационни данни и въздействие върху тях, за да се осъществи съответното конфигуриране на системата. Това може просто да е обоснование на това, което има, за да се потвърди, че конфигурацията е в действие.
Примерите включват библиотека Perl, стартирана от командния ред, за да разчита конфигурацията и да стартира процесите на различните видове „хостове“. Също така, докато системата работи, може да има услуга SystemConfiguration, която предоставя интерфейс (т.е. CORBA IDL интерфейси) за използване на други системни приложения за достъп до конфигурационните данни и извършване на действия, подобни на разгръщането.
Операции[редактиране | редактиране на кода]
Когато системата е в процес на обработване, може да има използване на конфигурационните данни от характерни видове услуги в системата. Например, Secnager може да получи достъп до конфигурацията, за да получи паролите на потребителските акаунти (MD5). Услуга за системно наблюдение (виж: мониторинг на системата ) може да използва данните, за да определи „какво да следи“ и „как да наблюдава“ елементите на системата. PresentationManager може да използва данните, за да достигне до елементи от менюто и изгледи въз основа правата на потребителския достъп.