Софулар (дем Марония-Шапчи)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Софулар.
| Софулар Ασκητές | |
| — село — | |
  Софулар  Софулар  Софулар | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Марония-Шапчи |
| Географска област | Западна Тракия |
| Надм. височина | 153 m |
| Население | 102 души (2001) |
Софулар или Суфлар (на гръцки: Ασκητές, Аскитес, катаревуса Ασκηταί, Аските) е село в Западна Тракия, Гърция, разположено в северните склонове на планината Кара Кус (гр. - Исмарос). Селото е част от дем Марония-Шапчи.
В 2001 година Софулар има 102 жители, а Горно Софулар (Ано Аскитес) – 48 жители.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 5 километра североизточно от архитектурния резерват Марония, от който го дели билото на планината Кара Кус.
История[редактиране | редактиране на кода]
В 19 век селото е преобладаващо българско, а населението му се препитава предимно със скотовъдство (овце и кози). Според данните на Любомир Милетич за населението в Одринския вилает, посочени в „Разорението на тракийските българи през 1913 г.“, до Балканските войни с. Софулар е смесено българо-турско село с ок. 60 български и 30 турски къщи. Турското население и до днес обитава изцяло разположената по-високо в планината махала Горно Софулар (Ано Аскитес).
В края на 1890-те години в него е основан комитет на ВМОРО.[1]
По време на разорението на тракийските българи през 1913 г. с. Софулар е сред по-малко пострадалите и жителите му не се изселват масово подобно на близките български села. След гръцката окупация през 1920 г., по време на Гръцко-турската война, подобно на съседните български села младежи от Софулар също са мобилизирани в гръцката армия и изпратени на фронта в Мала Азия, откъдето повечето не се завръщат.
След 1924 г. българското население на с. Софулар се изселва в Хасковско и Кърджалийско. В селото е запазена старата българска църква „Св. Георги“ с внушителен каменен градеж от втората половина на ХІХ в., а непосредствено над селото (вляво от пътя за Горно Софулар) в по-ново време от гръцкото население е изграден параклис „Св. св. Констанин и Елена“ с аязмо.
Съвременното гръцко население на селото е с произход предимно от Кападокия, в Мала Азия.
| Църковно-училищни и революционни дейци |
|---|
| Име |
| 1. Стайко В. Пехливанов |
| 2. Петко В. Пехливанов |
| 3. Тодор В. Пехливанов |
| 4. Георги Панталов |
| 5. Радю Найдата |
| 6. Митрю Дикмето[1] |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 197.
