Направо към съдържанието

Рибине: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking
мРедакция без резюме
Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
 
Ред 20: Ред 20:
| карта-описание =
| карта-описание =
}}
}}
'''Рибине''' е [[река]] в Северозападна [[България]], [[област Враца]] – общини [[община Враца|Враца]] и [[община Криводол|Криводол]] и [[Област Монтана]] – община [[община Бойчиновци|Бойчиновци]], десен приток на река [[Огоста]]. Дължината ѝ е 47 km.
'''Рибине''' е [[река]] в Северозападна [[България]], [[област Враца]] – общини [[община Враца|Враца]] и [[община Криводол|Криводол]] и [[Област Монтана]] – община [[община Бойчиновци|Бойчиновци]], десен приток на река [[Огоста]]. Дължината ѝ е 47 км.


Река Рибине се образува от няколко потока, спускащи се по долове в северните склонове на плaнинския рид [[Милин камък]] в [[Предбалкан]]а. Южно от село [[Девене]] поточетата се събират в едно течение и се образува река Рибине. След селото реката завива на изток, а 4 km по-нататък, рязко на северозапад. На 2,6 km западно от село [[Лесура]] Рибине прави нов завой, този път на север и при село [[Бели брод]] се влива отдясно в река Огоста на 65 m н.в.
Река Рибине се образува от няколко потока, спускащи се по долове в северните склонове на плaнинския рид [[Милин камък]] в [[Предбалкан]]а. Южно от село [[Девене]] поточетата се събират в едно течение и се образува река Рибине. След селото реката завива на изток, а 4 км по-нататък, рязко на северозапад. На 2,6 км западно от село [[Лесура]] Рибине прави нов завой, този път на север и при село [[Бели брод]] се влива отдясно в река Огоста на 65 м н.в.


Площта на водосборния басейн на реката е 269 km<sup>2</sup>, което представлява 8,5% от водосборния басейн на река [[Огоста]]. Максималният отток е през април, а минималният – август.
Площта на водосборния басейн на реката е 269 км<sup>2</sup>, което представлява 8,5% от водосборния басейн на река [[Огоста]]. Максималният отток е през април, а минималният – август.


Списък на притоците на река Рибине: → ляв приток ← десен приток:
Списък на притоците на река Рибине: → ляв приток ← десен приток:

Текуща версия към 00:21, 7 януари 2021

Рибине
43.3244° с. ш. 23.6347° и. д.
43.5358° с. ш. 23.5639° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
МестоположениеБългария
Област Враца
Община Враца
Община Криводол
Област Монтана
Община Бойчиновци
Дължина47 km
Водосб. басейн269 km²
Начало
Мястосеверните склонове
на планинския рид
Милин камък
Координати43°19′27.83″ с. ш. 23°38′04.92″ и. д. / 43.3244° с. ш. 23.6347° и. д.
Надм. височина354 m
Устие
Мястодесен приток на река ОгостаДунавЧерно море
Координати43°32′08.88″ с. ш. 23°33′50.04″ и. д. / 43.5358° с. ш. 23.5639° и. д.
Надм. височина65 m

Рибине е река в Северозападна България, област Враца – общини Враца и Криводол и Област Монтана – община Бойчиновци, десен приток на река Огоста. Дължината ѝ е 47 км.

Река Рибине се образува от няколко потока, спускащи се по долове в северните склонове на плaнинския рид Милин камък в Предбалкана. Южно от село Девене поточетата се събират в едно течение и се образува река Рибине. След селото реката завива на изток, а 4 км по-нататък, рязко на северозапад. На 2,6 км западно от село Лесура Рибине прави нов завой, този път на север и при село Бели брод се влива отдясно в река Огоста на 65 м н.в.

Площта на водосборния басейн на реката е 269 км2, което представлява 8,5% от водосборния басейн на река Огоста. Максималният отток е през април, а минималният – август.

Списък на притоците на река Рибине: → ляв приток ← десен приток:

  • → Раковец
  • → Ливадска бара

По течението ѝ са разположени 4 села:

Водите на река Рибине и нейните притоци се използват главно за напояване, като за целта са изградени няколко микроязовира – „Чирен-3“, „Девене“, „Три кладенци“, „Лесура“, „Гайтан“ и др.

В горното течение на реката, покрай левият ѝ бряг, в района на село Девене на протежение от 6,5 км преминава второкласен път № 13 от Държавната пътна мрежа Крапчене – Борован – Кнежа – Долни Дъбник.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 408 – 409.