Потребител беседа:Randona.bg

Архиви

---

2019• 2020• 2021• 

Здравей, Randona.bg! Добре дошъл/дошла в Уикипедия, свободната енциклопедия. Най-подходящото място, откъдето можеш да започнеш твоята работа тук, е въведението. Няма нужда да притежаваш някакви специални умения, за да допринасяш в полза на енциклопедията, така че не се колебай и дай своя принос! Уикипедия е свободна енциклопедия, базирана на уики-технологията. С нея изграждаме мрежа от статии, категории, портали и други, които могат да бъдат редактирани от всеки и по всяко време. Всички съвети и препоръки, които ще получиш от по-опитните уикипедианци, са само с добри намерения и с цел да те улеснят. Надяваме се и ти да помагаш на новите потребители след време. Моля да се запознаеш с условията за ползване, достъпни най-отдолу на всяка страница. Не ползвай Уикипедия и сродните проекти, ако не ги приемаш. Помощ Ако не можеш да се справиш с някой проблем чрез Наръчника на уикипедианеца, не се колебай да попиташ общността. Не се притеснявай, ако направиш грешка в редакцията си. Всяка страница има история на предишните си версии и загубената информация може лесно да бъде възстановена.

Съвети към новодошлите Преди да създадеш нова статия, увери се, че нейният обект отговаря на критериите за значимост. Много важно е статиите, които пишеш, да съблюдават неутралната гледна точка и информацията в тях да е подкрепена с цитирани източници и то благонадеждни. За тестове и чернови можеш да използваш твоя подстраница, например Потребител:Randona.bg/Пясъчник. Отбелязвай за наблюдение страниците, които редактираш или те интересуват, чрез звездичката горе в дясно на страниците или чрез отметката „Наблюдаване на страницата“ при редактиране. Така ще можеш да следиш промените по тях чрез твоя списък за наблюдение. В настройките можеш да включиш опцията „Добавяне на страниците, които редактирам, в списъка ми за наблюдение“, което прави това автоматично. Много от статиите в българската Уикипедия са изцяло или частично преведени от другоезични Уикипедии. Ако знаеш други езици, можеш да допринасяш и по този начин. По правило, най-отдолу на преведените статии се поставя шаблон {{Превод от}} Подписвай се когато пишеш на дискусионните страници (става с четири вълнообразни черти, ~~~~, или с щракване върху бутона за подпис над полето за редактиране). Ако искаш да привлечеш вниманието на друг редактор, използвай в своята реплика шаблона {{пинг}} заедно с потребителското име на редактора, например {{пинг|Randona.bg}}. Не забравяй за подписа от горната точка! Ако желаеш, може да споделиш нещо за себе си на твоята потребителска страница. Възможността другите да се запознаят с твоите знания и опит придава тежест на редакциите ти. Кутийката „Вавилон“ показва какви езици говориш. Желателно е да я добавиш към потребителската си страница. Картинките, които качваш за ползване в Уикипедия трябва да бъдат под свободен лиценз, а не със запазени авторски права. Ти притежаваш авторските права на картинките, създадени от теб, ако не са производни на други творби. Ако нещо не трябва да е в Уикипедия Ако откриеш статия с изцяло неенциклопедично съдържание или създадеш статия по погрешка, добави шаблона {{бързо изтриване|причина}} към текста, за да бъде статията премахната след преглед от администратор.

Don't speak Bulgarian?

Ket (беседа) 17:20, 15 март 2019 (UTC)

Димитър Михайлов Гачев

Здравей. Намерих това. Димитър Михайлов Гачев --Luxferuer (беседа) 19:11, 7 януари 2022 (UTC)

Значи третият Димитър Гачев изскочи. Ами пиши, в този източник са цитирани и други. Ако е във филтъра, ще я добавя. Ще трябва и една пояснителна страница за имената. --Randona.bg (беседа) 19:48, 7 януари 2022 (UTC)

Димитър Гачев (концлагерист) --Luxferuer (беседа) 20:34, 7 януари 2022 (UTC)

Направих малки корекции, надявам се да не съм сгрешила - в първия източник не пише за съветски затвор, аз по-скоро подразбирам български и го махнах, но не съм чела втория източник, че няма страници. Странно ми е също как, като е бил ръководител на софийската военна ком. организация, е отговарял първоначално за пловдивския район... - източникът нещо не е логичен. Но сигурно ще намериш и допълнителни данни. Успех. --Randona.bg (беседа) 21:05, 7 януари 2022 (UTC)

Лиляна Пиринчиева след лагера живееше в Пловдив, в апартамента на Коста Пиринчиев. През 80-те се преместиха в София. Нямам източник, но навярно Гачев е работил в Пловдив. Дейността и събитията около синдиката са там, но те са след преврата. Започнал Пловдив, се издига до софийската организация. След 9-ти обратно в Пловдив. Пътя му навярно е следният: Брацигово – Пловдив – София – СССР – София – 9-ти – Пловдив – Белене (затвор) и не знам след това. --Luxferuer (беседа) 22:40, 7 януари 2022 (UTC)

Тук има доста, но не знам дали може да се използва. Във всеки случай не говори нищо за специални школи в СССР, само че е бил свръзка с Интернационала (Третия). Може тези от другия източник да са в грешка, но може и да не са. Георги Данаилов тук цитира изявление на Гачев предоставено му от Лиляна Пиринчиева --Luxferuer (беседа) 22:52, 7 януари 2022 (UTC)

Допълних с Г. Данаилов, Огойски го сложих да си личи като автор (и страниците, поне в електронния вариант). Преработих абсурдната ситуация, че като софийски ръководител отговарял за Пловдивско.--Randona.bg (беседа) 16:53, 8 януари 2022 (UTC)

Редакции на страница Копоривщица

Никола Беловеждов. „Първата пушка за Априлското въстание“. 1879 г. София, 4-ти април 1901 г. „В 1867 г., около Св. Троица, дошъл Левски пръв път в Копривщица. Тогава се е образувал първият революционерен комитет в Копривщица“. Източник тук. Формат epub. Конвертор тук. Нямам обаче идея как да процедираме. Благодаря предварително. --Luxferuer (беседа) 20:21, 2 февруари 2022 (UTC)

fwiw има го и в читанка: https://chitanka.info/text/28448-pyrvata-pushka-za-aprilskoto-vystanie
— Luchesar • Б/П 20:39, 2 февруари 2022 (UTC)

Видях го в Читанка, но просто противоречи на логиката - погледни кога е била Троица и къде е бил Левски тогава. Пътят му е доста проучван от историците. Доколкото ми е известно, смята се, че започва да създава революционните комитети доста по-късно. Спомените понякога са неточни, а в случая Беловеждов предава дори не спомени, а мълва. На мен не ми звучи никак убедително и мисля, че трябва да се потърси по-сериозен източник за този период. --Randona.bg (беседа) 21:07, 2 февруари 2022 (UTC)

Тогава да поменем, че според мълвата Беловеждов смята и.т.н. --Luxferuer (беседа) 21:17, 2 февруари 2022 (UTC)

Забележка : Текста не съм писал аз а само преместих името на автора в раздел Бележки преди някоя друга година. --Luxferuer (беседа) 21:34, 2 февруари 2022 (UTC)

Ама аз редактирам без да се ровя в историята на редакциите, като срещна нещо такова :), бележките ми са по същество. Това просто е несериозно, независимо кой го е писал; целият пасаж. Ти, като човек с интерес към темата, прегледай сериозните трудове, свързани с Левски, и сигурно ще намериш за него и Копривщица. --Randona.bg (беседа) 23:30, 2 февруари 2022 (UTC)

„1874/75. Презъ зимата още, кога станахъ учитель, азъ се запознахъ съ бая Петко Кундурджията и станахме съ него интимни, близки приятели. Той беше тайниятъ апостолъ за нашите места на централния възстанически комитетъ, седалището на който се нами­раше навсекжде и никжде. Отъ него азъ изучихъ и се запознахъ съ вървежа на тайните народни работи. Той ме запозна съ Левски и съ всички тайни народни деятели, които минуваха презъ Копри­щица. Всички писма, вестници и брошури за комитета дохождаха до бая Петко и ние ги прочитахме заедно. Въ книжката си „Първата пушка на Априлското възстание“, азъ съмъ описалъ доста подробно всички приготовления за възстаниетo.“. Сапунджиев, Е. съставител. „Юбилеен сборник по миналото на Копривщица“. Беловеждов, Н., „Спомнени“. „20 април 1876 г.“ 1926 г. Т. I. с. 99. --Luxferuer (беседа) 10:03, 3 февруари 2022 (UTC)

„Въ същото време, додето съ ставали приготовления за пръдстоящето събрание, Петко Бояджиевъ Кундураджията, единъ познатъ още отъ връмето на Левски революционеръ и патриотъ, родомъ отъ Панагюрище...“. Приготовления въ четвърти окржгъ. с. 77. --Luxferuer (беседа) 10:58, 3 февруари 2022 (UTC)

Според Райна Каблешкова основаването от Левски е през 1870 г. Каблешкова, Райна. Сто видни копривщенци. Петко Бояджиев. Пловдив, 2018. ISBN 978-619-7249-29-3. с. 75. --Luxferuer (беседа) 12:52, 3 февруари 2022 (UTC)

Това на Райна Каблешкова звучи много по-достоверно. А по-горният цитат: „1874/75 ... Петко Кундурджията ... той ме запозна съ Левски и съ всички тайни народни деятели, които минуваха презъ Копри­щица“...е отново нелеп – как така тогава го е запознал с Левски, заловен през декември 1872 г., обесен февруари 1873 г.?! Може би не му е била свежа паметта, или си е говорел ангро. Да речем, че символично е бил запознат с Левски (с идеите му ;)). Явно не трябва особено да се разчита на този източник. --Randona.bg (беседа) 16:44, 3 февруари 2022 (UTC)

Копривщица. Готово. --Luxferuer (беседа) 15:37, 7 февруари 2022 (UTC)

Уикипедия

Здравей. Надявам се всичко при теб да е наред. Понеже забелязвам, че държиш на правописа особено много, на което аз силно се възхищавам, реших да ангажирам мисълта ти с нещо, което от известно време доста ме измъчва. Става въпрос за това, че думата Уикипедия навсякъде из това пространство е изписана просто така: Уикипедия. Според правилата обаче това е съществително собствено име и трябва или да е в кавички, или визуално да се различава от останалите думи. Разбира се, това го знаеш и излишно е да го цитирам. ухилване В действителност и аз съм го писал така в миналото – може би от незнание... Но в крайна сметка човек всеки ден научава нещо ново. Та бих искал да чуя твоя коментар относно този казус. Благодаря! Carbonaro. (беседа) 08:16, 9 февруари 2022 (UTC)

С извинение за намесата: Формално си прав, ако се позоваваш на ОПРБЕ правило 104.3.1 и .2 - собствено име в рамките на словосъчетание, т.е. енциклопедия „Уикипедия“. Но погледни и по-нататък 106.2 - без кавички се предават по традиция имена на предимно небългарски културни обекти, употребени без категоризираща дума (Мулен Руж, Емитажът, Лувърът) - мисля, че това е нашият случай. Така че според мен, когато е изписано съчетанието от двете думи, трябва да има кавички, но когато е само собственото име, която употреба се налага напоследък (да не говорим, че вече я срещам и членувана: Уикипедията) - кавичките са излишни. Идват ми наум и други подобни имена, основно на уебсайтове: Фейсбук, Инстаграм, Туитър и т.н. - никой не пише кавички, а и не е необходимо. Павлина Върбанова е засегнала въпроса малко тук, макар и в леко различен аспект.--Ket (беседа) 11:00, 9 февруари 2022 (UTC)

Ket: Независимо дали собственото име е в рамките на словосъчетание (фондация „Уикипедия“), или е използвано само собственото име (Ще проверя в „Уикипедия“), кавички се пишат. Виж т. 104.3.3.

104.3.3. Ако първата част от словосъчетанието липсва, кавичките се запазват.

Сега относно т. 106.2. – не мога да приема Wikipedia като културен обект. Wikipedia може преди всичко да е организация, проект, но в никакъв случай не бих го отнесъл към това.

Относно писането на сайтове като Фейсбук, Инстаграм и т.н. е задължително писането на кавички или обособяването с различен шрифт (т. 104.3.1., 104.3.2., 104.3.3., 105.4., 105.6.). Ако се използва лексикализираното название, то тогава се пишат с малка буква и без кавички: аспирин, джакузи, джип (т. 106.3.). Незнайно защо „фейсбук“ също подада тук, но това не е по моите компетентности. Carbonaro. (беседа) 11:28, 9 февруари 2022 (UTC)

Здравейте, и аз мога да започна с думите на Павлина Върбанова от началото на линка :). Затова се обърнах към Езикови справки. Аз лично го възприемам като собствено име, т.е. с главна буква без кавички. Първоначално и колежката там така каза, но после реши да се консултира с колегите. Резултатът от консултацията - за този случай няма конкретно правило. Можел да се разглежда по различни правила, евентуално в бъдеще ще се уточни. Така май най-добре е да си остане както е. Поздрави от мен, за съжаление съмна тел. и не мога дори да се подпиша :) — Предният неподписан коментар е направен от Randona.bg (приноси • беседа) 12:38, 9 февруари 2022‎ (UTC)

Но нали собствените имена се пишат в кавички? Аз ли нещо не разбирам? Просто наистина от известно време този въпрос много ме вълнува и искам някакво обяснение. И как така няма правило? Това не е собствено име като Иван, а име на организация. Carbonaro. (беседа) 15:52, 9 февруари 2022 (UTC)

Да, прав си, по принцип трябва да е така, но материята май е пообъркана и аз невинаги се чувствам сигурна в нея. Уикипедия – може да греша – я възприемам като Британската енциклопедия например ; е, знам, че е различно и У. може да се разглежда и като транскрибирано име. Чудила съм се дали не трябва с малка буква, като лексикализирано. Затова звъннах днес; факт е, че поискаха време да се консултират и са били изразени различни мнения кой параграф, точка и т.н. трябва да се приложи, и казаха: „няма изрично правило“. Споменаха ми различни точки в подкрепа на различните мнения, но нямах възможност да запиша (а и в момента нямам речника от 2012). Може би и те не са наясно като какво трябва да се разглежда Уикипедия :). (Всъщност и аз се замислих – нали организацията е Фондация „Уикимедия“, а Уикипедия е енциклопедия, не може да се нарече „проект“, в тълковния речник няма такъв смисъл на думата ;)). Тъй че най-добре ги попитай писмено, обаче поискай и обяснение.
Иначе други случаи са абсолютно безспорни, както например ФК „Левски“ и играч на „Левски“/„Славия“ и т.н. ухилване – друг случай, освен числителните редни, в който сеем неграмотност. --Randona.bg (беседа) 18:21, 9 февруари 2022 (UTC)

Извинявам се

Знаеш ли как стои въпросът, когато искаш да внесеш списък от някъде. --Luxferuer (беседа) 22:20, 9 февруари 2022 (UTC)

Нямам представа, съжалявам.