Стрелба с лък

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Състезание в Западна Германия, 1980-те год.
Стрелба с лък в бразилските туземни игри

Стрелбата с лък е способ за ловуване, воюване и стрелкови спорт. Тя е сред най-древните занимания на човека, датиращо от каменната ера - около 20 000 пр.н.е.)

Китайците пренасят стрелбата с лък в Япония през 6 век. Японците наричат тяхното бойно изкуство кюджуцу (kyujutsu изкуствот на лъка), днес по-известно като кюдо (kyudo - път на лъка). Стрелецът стреля от 28 метра в цел с размер 36 см диаметър. Лъкът е дълъг 2,21 метра-направен от ламиниран бамбук и дърво.

През Гръко-римския период лъкът все по-често се използва за лов и бойни действия. Близко-източните народи - асирийци, перси, хуни, монголи и турци, завладяват с помощта му голяма част от Европа и Азия.

Популярността на стрелбата с лък се дължи до голяма степен и на митологични фигури като Робин Худ, Вилхелм Тел и герои от древногръцката митология. През 16 век с изобретяването на барута и пушката обаче стрелбата с лък продължава да се развива единствено като спорт за състезания и забавление.