Теория за социално научаване

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Подходът към социалното учене на Алберт Бандура допълва теорията за социалното учене на Ротър. Той обяснява начините, по които хората придобиват разнообразие от сложни поведения в социална среда. Основната идея на Бандура е за ученето чрез наблюдение. Последващият анализ на имитацията на Нийл Милър и Джон Долард осигурява трамплина за Бандура.

Основни понятия[редактиране | редактиране на кода]

Бандура приема, че съществува реципрочно взаимоотношение между поведението, личностните променливи и променливите на средата. Хората не са просто ръководени от вътрешни сили, нито са пионки в ръцете на някакви явления на средата. Ние сме повлияни, но на свой ред упражняваме влияние. Бандура твърди, че огромна част от ученето при хората включва моделиране, наблюдение и имитация. Фактически той твърди, че голяма част от човешкото учене се осъществява без обичайното подкрепление, което изискват принципите на оперантното и класическото кондициониране. Хората могат да учат и при отсъствие на награди и наказания. Това обаче не означава, че подкреплението нерелевантно. В действителност, след като поведението е научено, подкреплението е много важно при определяне на това дали то ще се появи.

Когнитивен акцент[редактиране | редактиране на кода]

За да обясни феномените на ученето чрез наблюдение, Бандура приема, че ние използваме символни репрезентации на събитията от средата. Без такава символна дейност е трудно да се обясни изключителната гъвкавост на човешкото поведение. Неговата теза е, че поведенческите промени, появяващи се както чрез класическо и инструментално обуславяне, така и чрез затихване и наказание, са активно опосредствани от когнициите. В човешкото поведение от критично значение са и саморегулаторните процеси. Хората регулират своето поведение, като си представят последствията от него. Така взаимоотношенията между стимула и реакцията са повлияни от тези процеси на самоконтрол.

Оценка[редактиране | редактиране на кода]

Работата на Бандура е имала огромно значение за разработването на нови подходи към терапевтичната интервенция и в частност придобиването на нова когнитивна и поведенческа компетентност чрез моделиране. Чрез моделирането и ръководеното участвие пациентите могат да бъдат научени на нови умения, както и да се справят с омаломощаващи страхове.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Енциклопедия Психология, ред. Реймънд Корсини, 1998