Тримирене

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тримирѐне (от гр.), на някои места наричано и Трѝмеро, Търпѝло, Едно̀ница, е спазване на най-строг пост през първите три дни на Тодоровата неделя – началото на Великия пост.[1][2][3]

Не се употребява храна, вода, спазва се забрана за сексуални контакти. На места има традиция да се яде веднъж на ден, откъдето идва названието му едноничене, едноница (Софийско). В по-ранни времена според някои данни е траело седем или девет дни. В последния ден (Тримерна сряда) тримерникът отива на църква да се причести и да си вземе светена вода. Раздава се постна храна в църквата или се слага постна трапеза вкъщи.[3]

Най-често тримирят жените (моми, годеници, млади булки, възрастни жени), рядко мъже. На трапезата се канят гости от същата възрастова група. Задължителни ястия са варено жито, боб, хляб, ошав.[3]

По своите белези тримиренето се включва в обредната система на Тодоровата неделя, като в него се откриват следи от стари обреди на преминаване, а връзката му с вярванията в отвъдния свят е очевидна. Смята се, че тримеренето е за спасение на душата и тримерникът ще има „хаир на оня свят“; от гостите си получава подаръци и пари „за оттатък“. Схваща се като „живо одуше“ – Задушница за живите.[3]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. БАН. Речник на българския език
  2. Речник на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от XIX и XX век. София, БАН, 1974, с. 511.
  3. а б в г Българска митология. Енциклопедичен речник. Състав. Анани Стойнев. София, ИГ 7М+Логис, 1994, с. 360 – 361. ISBN 954-8289-03-2.