Трудова медицина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Трудовата медицина е клон на клиничната медицина, който е най-активен в областта на трудовото здраве. Нейната основна роля е да осигури здравен съвет на организации и индивиди, с което да подсигури най-високи стандарти на здраве и безопасност на работното място, които могат да бъдат постигнати и поддържани.

Трудовата медицина в България. Законова рамка[редактиране | edit source]

Трудова медицина в България се занимава с документация и дейности, които са задължение на собственика на всяко едно юридическо лице, за да е изряден той пред Министерството на труда и социалната политика и техния контролен орган — Инспекцията по труда.

Службата по трудова медицина не е лечебно заведение по смисъла на българския закон и няма право да се занимава с лечебна или диагностична дейност, т.е. няма право да „прави прегледи“.

Във всяка държава по света и дори в отделните държави на Европа, организацията на дейностите по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд — ЗБУТ (OH&S — Occupational Health and Safety) е много различна. Има държави със силен централизиран държавен контрол, други със саморегулиращи се структури подчинени на рамкови закони, системи за качество и независими одити по безопасността извършвани от частни консултанти.

България при съобразяването си с международните и европейски норми променя много неща в контрола, законодателството и организацията на дейността по осигуряване на ЗБУТ.

Преди 1996 г. контролът на „социалистическите“ държавни предприятия беше възложен на две министерства — Министерството на социалните грижи (сега — Министерство на труда и социалната политика — МТСП) и Министерството на народното здраве (сега — Министерство на здравеопазването) чрез техните контролни органи — „Инспекцията по труда“ и „ХЕИ“. Инженерите от едната и лекарите от другата извършваха съвместни проверки.

С новото законодателство контролът преминава изцяло към Инспекцията по труда (сега — Главна инспекция по труда).

Лекарите по хигиена на труда преминават през преквалификация, за да покрият изискванията на новата специалност „Трудова медицина“.

Като медицинска специалност с превантивна насоченост, трудовата медицина отговаря на международните регулации за специалността и изисква от лекарите задълбочени познания по:

  1. Клинични умения.
  2. Законодателство.
  3. Здраве и околна среда.
  4. Преценка на трудоспособност и интеграция на инвалиди.
  5. Токсикология.
  6. Разпознаване, оценка и контрол на риска.
  7. Подготовка за бедствия и аварии. Спешна медицина.
  8. Здраве и продуктивност (работоспособност).
  9. Обществено здраве, здравен мониторинг и превенция на заболяванията.
  10. Управление и администрация на програми и проекти по трудова медицина.

След промените в законодателството контрола върху т.нар. "Служби по трудова медицина" (СТМ) е възложен на РИОКОЗ (бивше ХЕИ). Доколкото законодателството все още се променя постоянно, контролът на РИОКОЗ се концентрира върху следене на регистрацията, адекватното водене на документация и архив от службите по трудова медицина, спазване на задълженията им по закон. Засега не съществува адекватен контрол върху качеството на дейността, нелоялната конкуренция и формалното изпълнение на задълженията.

Въпреки относително малкия брой специалисти с призната специалност Трудова медицина — между 200 и 300 за страната, немалка част част от които работят в НЦООЗ, РИОКОЗ, НОИ и други държавни структури, регистрираните служби по трудова медицина са над 400.

(В България няма официален регистър на лекарите по специалности, само официален списък на регистрираните лекари, поради тази причина не можем да дадем точен брой на лекарите със призната специалност Трудова медицина.)

Външни препратки[редактиране | edit source]