Фактура

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Фактурата е търговски документ, издаван от продавач на купувач, показващ предмета на продажбата — стока или услуга, количеството и договорената цена за продуктите или услугите, които продавачът вече е предоставил на купувача. Фактурата показва, че купувачът дължи плащане (или вече е платил при авансови плащания) на продавача съгласно начина на плащане.

От гледна точка на продавача, фактурата е фактура за продажба. От гледна точка на купувача, фактурата е фактура за покупка. Документът указва продавача и купувача, но терминът фактура показва, че пари „дължим“ или „ни дължат“.

Фактурата е първичен счетоводен документ, в който стопанските операции се отразяват за първи път.

Юридическа характеристика[редактиране | edit source]

В България реквизитите на фактурата са регламентирани в чл. 114 от Закона за данъка върху добавената стойност[1]:

  1. Наименование на документа;
  2. Пореден десетразряден номер, съдържащ само арабски цифри, базиран на една или повече серии в зависимост от отчетните нужди на данъчно задълженото лице, който идентифицира фактурата уникално;
  3. Дата на издаване;
  4. Име и адрес на доставчика;
  5. Идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 на доставчика, съответно номера по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс — когато доставчикът е нерегистрирано по този закон лице;
  6. Име и адрес на получателя по доставката;
  7. Идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 на получателя, съответно номера по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс — когато получателят е нерегистрирано по този закон лице, идентификационен номер за целите на ДДС — когато получателят е регистриран в друга държава членка, друг номер за идентификация на лицето, когато такъв се изисква съгласно законодателството на държавата, където е установен получателят;
  8. Количеството и вида на стоката, вида на услугата;
  9. Датата, на която е възникнало данъчното събитие на доставката, или датата, на която е получено плащането;
  10. Единичната цена без данъка и данъчната основа на доставката, както и предоставените търговски отстъпки и намаления, ако те не са включени в единичната цена;
  11. Ставката на данъка, а когато ставката е нулева — основанието за прилагането ѝ, както и основанието за неначисляване на данък;
  12. Размера на данъка;
  13. Сумата за плащане, ако тя се различава от сумата на данъчната основа и на данъка;
  14. Обстоятелствата, които определят стоката като ново превозно средство — при вътреобщностна доставка на нови превозни средства.

В случай, че получателят и/или издателят са регистрирани по Закона за ДДС, то се посочват и техните идентификационни номера по ДДС.

Видове[редактиране | edit source]

  • Експортна търговска фактура (стандартна);
  • Проформа фактура;
  • Консулска фактура;
  • Митническа фактура.

Според наличието или неналичието на физически носител може да е хартиена или електронна фактура.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Закон за данък върху добавената стойност, актуален към 01.01.2011 г.

Външни препратки[редактиране | edit source]