Френелова леща
(2) Обикновена леща със същия диаметър и същото фокусно разстояние
Френеловата леща е оптичен инструмент, изобретен около 1822 г. от френския физик Огюстин Френел и първоначално е била използвана в осветителните системи на морските фарове. Предимството при този тип лещи е намаляване на теглото и дебелината. Това е особено предимство при лещите с късо фокусно разстояние, които при нормалната форма са дебели и тежки (вж. схемата).
Съдържание |
Устройство[редактиране]
Намаляването на обема при френеловата леща става чрез разделянето й на пръстеновидни участъци (френелови зони). Във всеки от тях дебелината намалява, поради което лещата става стъпаловидна. Тъй като пречупването на светлината зависи само от ъгъла между двете гранични повърхности, а не от дебелината, така лещата запазва фокусното си разстояние, но качеството на образа се влошава поради стъпаловидната форма. Заради по-малката дебелина намаляват загубите на светлина в материала, а също така става възможно да се събират лъчи от по-големи ъгли.
Приложение[редактиране]
Френеловите лещи се използват в оптически системи, където теглото на лещите е решаващо, а прецизността на изображението не е от такова значение както при обективните и телескопите, например за получаване на хомогенни светлинни снопове при морските фарове, фаровете на автомобилите, при театралните прожектори. Сравнително евтини френелови лещи се пресоват от полимерни материали например като фолио и могат да се залепят на вертикалното задно стъкло на автомобилите за разширяване на полезрението на шофьора при паркиране назад. Предлагат се и френелови увеличители за четене и за рекламни пана и системи. Напоследък френелови лещи и френелови рефлектори се използват в слънчевите електроцентрали, тъй като с тяхна помощ може да се повиши ефективността им.
Вижте също[редактиране]
Източници[редактиране]
немската Уикипедия
