Ханс V фон Хиршхорн
| Ханс V фон Хиршхорн | |
| германски благородник, дипломат | |
 Гробната плоча на Ханс V и синът му Филип I в манастирската църква в Хиршхорн | |
| Роден | |
|---|---|
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Баща | Енгелхард II фон Хиршхорн |
| Деца | Филип I фон Хиршхорн Ханс VI фон Хиршхорн |
Ханс (Йохан) V фон Хиршхорн (на немски: Hans (Johann) V von Hirschhorn; † 18 ноември 1426) е благородник от род Хиршхорн на Некар в Хесен, дипломат, съветник.
Произход и управление[редактиране | редактиране на кода]
Той е син на Енгелхард II фон Хиршхорн († пр. 9 март 1387) и съпругата му шенка Маргарета фон Ербах († 20 май 1381/1383), дъщеря на Конрад III фон Ербах-Ербах († 5 юни 1363) и Ида фон Щайнах († 1341). Внук е на Еберхард I фон Хиршхорн († 16 юни 1361), господар на Линденберг, и Елизабет фон Шауенбург († сл. 1374). Правнук е на Албрехт I фон Хиршхорн († пр. 1329) и Кунигунда фон Лисберг († 1342). Брат му Еберхард II фон Хиршхорн († 16 юни 1421) е господар на Цвингенберг.
Ханс V е юрист и пфалцграфски дворцов майстер, съветник в множество градове (м. др. в Майнц, Вормс, Шпайер, Страсбург и Франкфурт).
Ханс, както дядо му Еберхард I фон Хиршхорн, разширява територията на фамилията на господарите фон Хиршхорн. Той успява да увеличи намалената собственост чрез осъждането на баща му.
След избора на пфалцграф Рупрехт III († 1410) за немски крал през 1400 г. Ханс V е около десет години кралски посланик. През 1403 г., заедно с брат му Еберхард, получава новопостроения Цвингенбург.
Ханс V пише през 1393 и одобрения през 1411 г. Хиршхорнски домашен закон. Заедно със съпругата му Иланд род. вилд- и Рейнграфиня цу Даун († 1431), братята му Еберхард († 1420) и Конрад I (домхер в Майнц и кантор в Шпайер; † 1413),[1] също с племенника му Конрад († ок. 1409), той подарява през 1406 г. кармелитския манастир Хиршхорн. Множеството придобиване на имоти и дарения на Ханс V водят през от 1416 г. през последните му десет години също до икономическа криза на фамилията.
Ханс V фон Хиршхорн умира на 18 ноември 1426 г. и е погребан в кармелитската църква на манастира в Хиршхорн, където е погребана първата му съпруга Иланд фон Даун.
Фамилията фон Хиршхорн измира по мъжка линия през 1632 г.
Фамилия[редактиране | редактиране на кода]
Първи брак: на 18 юни 1398 г. във Флонхайм с вилдграфиня Иланд фон Даун († сл. 4 февруари 1421), дъщеря на рейн-и вилдграф Йохан II фон Щайн-Даун († 16 февруари 1383) и Юта фон Лайнинген († сл. 8 март 1394).[2] Те имат три деца:[3]
- Йоланда (Иланд) фон Хиршхорн († сл. 30 декември 1446), омъжена на 15 юни 1426 г. за Вилхелм II фон Рехберг († ок. 8 септември 1453)[4]
- Филип I фон Хиршхорн († 18 август 1435), вицум в Ашафенбург, женен за Ирмезинд фон Винебург-Байлщайн
- Анна фон Хиршхорн († 20 април 1442), омъжена на 18 юни 1436 г. в Хиршхорн за Випертус (Вайпрехт) IV фон Хелмщат-Бишофсхайм-Флинсбац (* ок. 1412: † 24 август 1445)
Втори брак: с Елза фон Кронберг († 1395/1397), дъщеря на Франк VIII фон Кронберг († 1378) и Лорета фон Райфенберг († сл. 1367). Те имат три деца:[5]
- Филип фон Хиршхорн († пр. 1439)
- Ханс VI фон Хиршхорн († 13 март 1445), женен I. за дъщеря на Контц Ландшад фон Щайнах († сл. 1410) и Елза фон Флекенщайн († 1413); II. за Барбара фон Бикенбах († пр. 1471), внучка на Дитрих I фон Бикенбах, дъщеря на Дитрих II фон Бикенбах († 1422) и Барбара фон Бибра († сл. 1431)
- Маргарета фон Хиршхорн († пр. 1438), омъжена за Валтер VII фон Кронберг († пр. 1441)
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Robert Irschlinger: Zur Geschichte der Herren von Hirschhorn, Verlag Der Odenwald 1969.
- Eberhard Lohmann: Die Herrschaft Hirschhorn. Studien zur Herrschaftsbildung eines Rittergeschlechts. Darmstadt, Marburg 1986.
- Thomas Steinmetz: Die Abstammung der Herren von Hirschhorn sowie die Entstehung ihrer Burg und Herrschaft. In: Geschichtsblätter Kreis Bergstrasse, 30 (1997), S. 40 – 55.
- Christina Kimmel: Hans V. von Hirschhorn im Dienst der Kurpfalz. Ein Ritter aus dem Neckartal am Heidelberger Hof im 14. und 15. Jahrhundert. Ubstadt-Weiher 1999.
- Eberhard Lohmann: Die Weistümer und Dorfordnungen der Herrschaft Hirschhorn. Darmstadt 2001.
- Hansulrich Schüppel: Die Gemeyn Ordttnung der Herren von Hirschhorn aus dem Jahre 1558 im Dorfbuch zu Rothenberg. Erbach 2002.
- Christina Kimmel: Hans V. von Hirschhorn im Dienst der Kurpfalz, Verlag Regionalkultur, Ubstadt-Weiher 1999, ISBN 978-3-89735-124-0
- Anke Stößer: Herrschaften zwischen Rhein und Odenwald. In: Ritter, Grafen und Fürsten – weltliche Herrschaften im hessischen Raum ca. 900 – 1806. Marburg 2014, ISBN 978-3-942225-17-5 (= Handbuch der hessischen Geschichte 3 = Veröffentlichungen der Historischen Kommission für Hessen 63), S. 152 – 170, bes. S. 168 – 170.
- Die Nachkommen Karls des Großen, Brandenburg, Erich, (Verlag Degener und Co, Neustadt an der Aisch, 1995 Bibliothek Klassischer Werke der Genealogie, Herausgegeben von Manfred), 100 (Reliability: 3).
- ~Europäische Stammtafeln, J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 12:20; 4:97
- Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. IV, Tafel 97., Vol. XII, Tafel 20.
- GeneaNet, Christoph Graf von Polier.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Volker Zimmermann: Die Pathologie Konrads von Hirschhorn und die Salzburger Sammelhandschrift Cod. M III, 3. In: Würzburger medizinhistorische Mitteilungen 6, 1988, S. 111 – 128; S. 119 f.
- ↑ Salm 3, genealogy.euweb.cz
- ↑ Hans (Johann) V von Hirschhorn, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
- ↑ Rechberg 4, genealogy.euweb.cz
- ↑ Hans V. v.Hirschhorn, ww-person.com
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Hans von Hirschhorn, Genealogics ~ Leo van de Pas and now Ian Fettes
- Hans V. von Hirschhorn, geneagraphie.com
- Thomas Steinmetz: Hirschhorn, Adelsfamilie. In: Historisches Lexikon Bayerns
- Burg Hirschhorn, www.burgen.strasse-online.de