Чернова:Вивиан Аса
-
Описание1
Вивиана Асса |
Това е чернова на статия от Инкубатора на българската Уикипедия.
ВАЖНО: Това не е енциклопедична статия. Инкубаторът се използва за създаване на статии от нови и неопитни потребители, както и в други случаи, когато статия не отговаря на критериите на Уикипедия. Възможно е информацията в тази страница да е невярна, тенденциозна или дори напълно неподходяща за Уикипедия. Информация за авторите на черновата
Причините за това най-вероятно са, че тя не отговаря на някои от изискванията на Уикипедия.
Прегледайте статиите в Портал:Избрани статии. В началото се фокусирайте върху качеството, а не върху количеството. Вижте следващите въпроси за повече подробности. Запомнете, че не всяка друга статия в Уикипедия непременно е качествена и подходяща като пример за следване. Понякога дори съвсем некачествени статии може да не са били забелязани от останалите редактори, затова не използвайте аргументи като „Защо тази статия може да я има, а моята – която е като нея – не може?“. Ако забележите некачествени статии, поправете ги или ги предложете за изтриване на У:СИ.
Още:
Полезно е също да имате предвид следните ръководства: Този списък също не е изчерпателен. Допълнителна информация конкретно за Инкубатора може да намерите в неговия регламент.
Полезна информация как да започнете статия има в следните страници:
Този шаблон се поставя автоматично от бот на всички статии в Инкубатора. Моля, не го премахвайте! |
Вивиана Асса е родена на 28 август 1954 г. в гр. Бургас. Средното си образование завършва в родния си град. През 1979 г. се дипломира в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност Българска филология и втора специалност Психология. Като студентка членува в Кабинета на младия писател студент „Димчо Дебелянов“ към Студентския дом. Увлича се от кинодраматургия, става председател на дискусионния киноклуб към „Клуба за естетическо възпитание“ в университета. Била е редактор в Агенция „София прес“ и зам. гл. редактор на седмичника „Ние, жените“. Има журналистически публикации във вестниците „Стандарт“, „Труд“, „Поглед“, „Дневник“, както разкази и есета в списанията „Септември“, „Български месечник“, „Море“, „Съвременник“ и др. За разказа си „Огледалото“ през 2002 г. е наградена в Международния конкурс на „Форума на жените от Средиземноморието“, Марсилия, Франция. Автор е на сборника с криминални истории „Любовни убийства”(Сиела, 2009), който има две издания. За мемориалния си роман „Моят Шабат“[1], (Факел, 2020). получава две номинации в литературните конкурси на „Хеликон“ и „Перото“. Същата година авторката става носител на Голямата награда за художествена проза в Националния конкурс „Хр.Г.Данов“[2].