Чернова:Дечко Караджов (учен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Ст.н.с. д-р Дечко Христов Караджов, зам.-директор на ИЯИЯЕ при БАН.

Той е роден на 31 август 1943 г. в гр. София и е завършил с пълно отличие 21 СПУ, София, през 1961 г. През 1968 година завършва специалността “Атомна физика” във Физическия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски” с отличие като първенец на випуска си, след което е назначен като физик във ФИ с АНЕБ при БАН. През 1970 г. той е командирован в ОИЯИ, Дубна, където през 1974 г. защищава дисертация на тема “Енергии на ротационни спектри на атомни ядра и влиянието на спина на несдвоени нуклони“ и е удостоен с научното звание “кандидат на физико-математическите науки”. През 1977 г. се завръща в ИЯИЯЕ, като през същата година е избран за старши научен сътрудник втора степен. Научните изследвания на Дечко Караджов са свързани с ядрената структура, теорията на ядрените реакции, изчислителната физика, моделирането и числовия анализ на физически системи. Той е автор и съавтор на над 50 научни публикации в реномирани научни списания, препринти на ОИЯИ и множество доклади на наши и международни конференции. През 1993 година Дечко Караджов бе избиран за заместник-директор на ИЯИЯЕ, на която длъжност го застигна преждевременната му кончина. Като уважаван и авторитетен учен, както и в изпълнение на задълженията си като заместник-директор на ИЯИЯЕ, той бе водещият инициатор, организатор и ръководител за създаването на компютърната мрежа на институтите на БАН в района на 8-ми километър, както и на създаването на компютърната фирма за работа на специалисти при директна връзка с ЦЕРН в Швейцария. Ст.н.с. д-р Дечко Караджов положи изключително много усилия и организаторски талант за активиране и модернизиране на сътрудничеството с ОИЯИ, Дубна, което позволи привличането на млади научни кадри, работещи по съвместни теми. Неговите заслуги за изграждането на физическите науки у нас бяха заслужено отличени с най-високото отличие на Българската академия на науките – почетния знак на БАН.  

Починал на 3 януари 2004 г. след дълго боледуване.