Чернова:Новоселска република

Новоселска република съществува в периода 2-11 май 1876 г., като резултат от Новоселското въстание, което е част от Априлската епопея.

Новоселци единствени изпълняват завета на Апостола за „Чиста и Свята Република”, обявявайки Първата Българска Република в историята на България.

Вероятно точно поради тази причина сред новоселци няма нито един предател.

Тайният девиз на въстаниците от Ново село е на Стефан Пешев

„Продай си нивата, купи си пушка!”

Въпреки че Новоселската република просъществува само 9 /девет/ дни, предвид че въстанието е удавено в кръв и огън, Първата Българска Република е онзи своеобразен връх в националноосвободителното движение, който не е бил осъществен десетилетия след Освобождението.

„Да се знае какво се случи в лето 1876-о кога се потъпка и изгори Ново село за народност...”

Обществена атмосфера в Ново село:

Активна народополезна дейност развиват редица личности от Ново село, както и руският монах Доротей, придружавал руските войски във войната срещу Османската империя от 1806-1812 – както чрез създаденото от последния килийно училище, така и с построението от уважавания и достолепен българин Петър Йончев.

Същият със собствени средства и подкрепата на новоселци и на българите от съседните села Млечево, Бериево, Душево и Столът изграждат Новоселският девически манастир /завършен около 1830 г./. По негова инициатива е закупено от Рилския манастир през 1831 г. най-старото печатно Евангелие в Ново село, издадено в Москва през 1829 г., а за издръжката на манастира някои от по-заможните семейства даряват земи, като същия е разполагал около 96 дка земя.

Отделно през 1812 г. – 1814 г. е построена черквата „Света Параскева”, при дългогодишен кмет на Ново село Цочо Сомлев – Московеца.

Ведно с манастир „Света Троица” и построените по-късно „Успение на Пресвета Богородица” и „Въведение Богородично” /с. Батошево/, черквите и училищата в селищата на Новоселската котловина, ведно с множеството учители, повечето от които свещеници, идентичността на българското население в Ново село, Батошево, Кръвеник, Скандалото и околните махали е съхранена.

Всички, от местните чорбаджии и интелигенцията, през свещениците и даскалите, до обикновените хора търсят и нови начини за укрепването на българската култура.

Отделно, през пролетта на 1872 г. къща на братята Нанку Цонкув и Кольо Цонкув /Пачников/ Васил Левски основава революционен комитет.

Затова без много усилия преподобния Матей Преображенски възстановява революционния комитет в Ново село след залавянето на Дякона и взетото от Гюргевския комитет решение за подготовка на въстание.

Подготовка на въстанието:

В изпълнение решението на Гюргевския комитет започва трескава работа, като революционните комитети в Кръвеник, Батошево, Севлиево, Габрово, Троян и Троянския манастир се подпомагат изключително тясно.

В подготовката на Новоселското въстание, като част от Априлското епопея, марангозчиите изработват черешовите топчета за позициите на Дебневския боаз, ковачите – пушките и сабите,– а учениците начело с даскал Никола Дабев леят куршуми.

Новоселско въстание, автор Борис Данков

Обявяване на въстанието:

Решение за вдигането на въстание в Търновския революционен окръг е взето на 1 май 1876 г. на връх Бабан, като е даден сигнал за най-масовото въстание в Северна България – въстанието в Ново село, Кръвеник и Батошево.

Същото е наложено, поради преждевременното въстание в Пловдивския революционен окръг, засилването на бдителността, подозрителността и обиските за оръжие от страна на турския поробител.

На 2 май 1876 г. възстанието в Ново село избухва, въпреки че вече се знаело, че в близките големи селища Севлиево, Габрово, Троян няма бунт.

Решение за неговото вдигане на въстанието е взето в кафенето на Драгню Стойчев, като Павли Венкув Табака поставя печатът си.

Документът носи и подписите на братята Нанку Цонкув и Кольо Цонкув /Пачников/.

Същия ден – 2 май 1876 г. – по обяд пред дюкяна на Иванчо Габровчето, в присъствието на множество новоселци, даскал Никола Дабев тържествено обявява Новоселската република

Военни действия:

На 2 май – по посока на въстаналите села – от Габрово се отправя четата на Цанко Дюстабанов.

На 5 май в Ново село пристига и писарят на четата Георги Бочаров.

Междувременно в Севлиевско се съсредоточава нередовна войска и към новселакта република се отправят абази и черкези, предвождани от плевенският каймакамин Дели Неджиб ага /по произход черкезин/ – назначен от търновския мютесариф.

Числеността на башибозука е приблизително около 7 000 /седем хиляди/ души.

Според стратегическия план на бунтовниците, въстанието се предвижда да се създаде свободна територия, като бъдат уточнени местата, където ще се организира отбраната, и респ. там да бъдат съсредоточени основните бойни сили.

Поради факта, че в Новоселската котловина може да се влезе само през Дебневския и Граднишкия боаз, понеже е естествено защитена, същите стават основни въстанически позиции.

След тежки боеве на двете отбранителни позиции на 9 май турците превземат Граднишкия боаз.

Село Кръвеник е превзето и тилът на въстаниците бива открит.

На север – от Ново село и манастира, от към м. Чуката – се появяват многобройните пълчища на башибозука, с което възникнала заплаха да ударят в гръб и да обградят въстаниците и беззащитното население от жени, деца и стари хора.

Поради тези причини, намиращият се по това време в манастира свещеник Георги Христов, с цел както да отвлече вниманието, така и да забави колкото може по-дълго прииждащия башибозук, от горния етаж на манастирската сграда открил честа пушечна стрелба.

Въоръжен с пушки, револвер и боеприпаси свещеник Георги Христов успява за известно време да задържи поробителя.

Потушаване на въстанието:

Когато башибозука разбрал, че се стреля само от едно място, нахлул в манастирската обител и Поп Георги бил убит и жестоко насечен от турците.

С безпрецедентна варварщина са убити и монахините Сусана Цочева Сомлева – игуменка, София Павкова, Елисавета Злийска, Ефросиния Мофтиева, Христина Христова, Сусана Чорбаджиева, Калестина и Катерина, а тези които останали живи били подложени на ужасни гаври и поругаване.

След като манастирът е запален и опожарен, башибозукът се спуснал из селото да граби, пали и убива.

Жертвите са стотици, а мнозина ги застига смъртта след нечовешки изстъпения:

1. на стария свещеник Никола Барбулов брата била скубана косъм по косъм;

2. оръжейника Кольо Тодоров Матеев били отрязали ушите, носа и ръцете;

3. майката на въстаническия куриер Марин Сяров била заклана откъм врата;

4. Стефаница Пицова – изнасилвана многократно, докато почиала...

Редом с това черквата била осквернена, иконите изпосечени, в олтара под престола вързали кучка с малки кученца, а по пода били разхвърляни шкембета от добитък.

След потушаване на въстанието са проведени и няколко съдебни процеса срещу дейците на Новоселата република пред Търновския извънреден съд.

Драгню Стойчев е осъден от на 15-годишна каторга на остров Кипър;

Павли Венкув Табака – осъден на смърт и обесен на 2 юли 1876 г. в Севлиево;

свещеник Радион х. Попмихалев – осъден на смърт и обесен на 2 юли 1876 г. в Севлиево,

и редица други.

Отзвук:

През май 1876 г. в руския и европейския печат са публикувани първите, макар и непълни, сведения за ужасните кланета в България, за продадени  в робство жени, девойки и деца.

Вестник „Таймс” съобщава на 18 /нов стил 30/ май 1876 г., че в България са избити 25 000 /двадесет и пет хиляди/ души и повече от 1 000 /хиляда/ български деца са отвлечени и продадени като роби.

Анкетьори с пълномощия от своите правителства са Уолтър Беринг – Втори секретар на посолството на Великобритания в Цариград за свой, княз Церетелев – Руска империя, и Юджийн Скайлър – Ръководител на американската комисия.

Скайлър и княз Церетелев имали за задача да разкрият същността на робския режим на Високата портата в българските земи и размерите на кръвопролитията, но Уолтър Беринг следвало да оневини или най-малко да намали вината на турския изедник, дори и като опитал да представи въстанието като „проект на Москва”.

Жестокостта, която проявили турците при потушаването на въстанието, била невъзможно да се прикрие.

На 8 август в Ново село пристигат членовете на Европейска комисия – княз Церетелев, Юджийн Скайлър, Калвет и българинът Петър Димитров – преводач.

Същите намират жителите му в крайно бедно и окаяно състояние, като Калвет с покруса констатира, че Ново село с колибите и хиляда и четиристотин къщи – всичко седемстотин седемдесет и две били изгорени.

В резултат от сътрудничеството между княз Церетелев и Юджийн Скайлър е достигнато до общо официално изявление, което те наричат „process verbal” /протокол/, представено на 10 август 1876 г. в Пловдив.

Това са първите впечатления от жестокостите, с които се сблъскват анкетьорите по местата на Априлското въстание.

Този доклад е изключително навременен, като предизвиква изключително голям обществен отзвук, които принуждава европейските правителства да търсят решение на Българския въпрос.

Едва на 20 ноември 1976 г. е съставен пълният доклад на генералния консул и секретар на легацията на САЩ в Истанбул Юджийн Скайлър.

Само с първите векове от съществуването на християнството могат да се сравнят гоненията, на които е било подложено и досега се подлага духовенството в България, е сравнението, изказано от княз Церетелев преди повече от 120 години, и е един от основните аргументи в подкрепа на предложението за канонизация на мъченически загиналите при потушаване на Новоселското въстание монахини, свещеници и миряни.

Въстанието се превръща в мярка за нравственост за всички, които по-сетне остават в българската история като горди и непокорени балканджии, пролели кръвта си на Дебневския и Граднишкия боаз, под Марагидик, увиснали на бесилките в Севлиево и Търново, изгнивали в турските зандани и в Диарбекир.

Само девет глътки свобода е Новоселската република от 1876 г. – има я само 9 дни, но е със своя гражданска и военна власт, като в Северното Подбалкание не се случва нито едно предателство.

В буната в защита на Първата българска Република участвува цялото население, като са убити над 160 въстаници, 8 са обесени, 9 – заточени, изгорени са 772 къщи и Ново село се превръща в димящо пепелище…

Признателност:

С лични средствата Александър Батенберг – Княз на Княжество България, е издигнат Черният паметник.

Черният паметник, построен в памет на загиналите 142 въстаника от Новоселската република в боевете при Дебневския боаз. Представлява четиристенна пирамида с кръст на върха. Изработен е от черен камък. Паметникът е осветен в присъствието на княз Александър Батенберг на 9 май 1885 г. при тържествата по повод 9 години от Новоселското въстание.

На 3 април 2011 г. с решение на Светия синод са канонизирани за мъченици монахините – Сусана Сомлева – игуменка, София Павкова, Елисавета Злийска, Ефросиния Мофтиева, Христина Христова, Калиста и Екатерина, мирянката Сусана Чорбаджиева, свещеник Георги Дългодрейски и свещеник Никола П. Барбулов, и други незнайни духовници и миряни, приели мъченическа смърт в защита на Новоселската република.

В народната памет – от въстанието и до днес:

българинът, като песен, пее клетвата на овчарите, копачите, занаятчиите, положена пред Апостола Левски, над кръстосаните пищов и сабя:

„Ако ме уловят, то очите ми да вадят, месата ми да режат, както щат да ме мъчат, няма да изкажа нищо!”,

както и завета на Стефан Пешев: „Продай си нивата, купи си пушка!”

За подвига на новоселци е посветен и изключителният разказ – филмът „Девет глътки Свобода” – на проф. д.ю.н. Атанас Семов.

Днешният град Априлци, обединява бунтовните села Ново село, Зла река, Видима и Острец, добива градски статут през 1976 г. за 100-годишнината от въстанието.

Източници

Новоселската република (bgns.net)

Стефан Пешев увисва на бесилото едва 22-годишен (desant.net)