Чернова:Петър Пламенов
 | Това е чернова на статия от Инкубатора на българската Уикипедия.
ВАЖНО: Това не е енциклопедична статия. Инкубаторът се използва за създаване на статии от нови и неопитни потребители, както и в други случаи, когато статия не отговаря на критериите на Уикипедия. Възможно е информацията в тази страница да е невярна, тенденциозна или дори напълно неподходяща за Уикипедия. Информация за авторите на черновата
Причините за това най-вероятно са, че тя не отговаря на някои от изискванията на Уикипедия.
Прегледайте статиите в Портал:Избрани статии. В началото се фокусирайте върху качеството, а не върху количеството. Вижте следващите въпроси за повече подробности. Запомнете, че не всяка друга статия в Уикипедия непременно е качествена и подходяща като пример за следване. Понякога дори съвсем некачествени статии може да не са били забелязани от останалите редактори, затова не използвайте аргументи като „Защо тази статия може да я има, а моята – която е като нея – не може?“. Ако забележите некачествени статии, поправете ги или ги предложете за изтриване на У:СИ.
Още:
Полезно е също да имате предвид следните ръководства: Този списък също не е изчерпателен. Допълнителна информация конкретно за Инкубатора може да намерите в неговия регламент.
Полезна информация как да започнете статия има в следните страници:
Този шаблон се поставя автоматично от бот на всички статии в Инкубатора. Моля, не го премахвайте! |
| Петър Пламенов Петър Пламенов | |
| поет, писател, философ и изкуствовед | |
| Петър Пламенов | |
| Роден | Петър Пламенов
27.02.1978
София |
|---|---|
| Националност | Българска |
| Работил | СУ "Св. Климент Охридски" |
| Семейство | |
| Баща | Пламен Цветанов |
| Майка | Славка Цонева |
| Деца | няма |
Завършва през 1997 НГДЕК "Св. Константин-Кирил Философ". Доцент и доктор по философия и естетика, магистър по литературознание и култура. Изявявал се като колумнист и постоянен сътрудник на в-к Култура, БНР "Casta Diva" програма Хоризонт, сп. Артизанин, сп. Алтера, сп. Арх и арт, в-к "Седмичен Труд", "Литературен вестник". Бил е главен редактор на сп. Art&Dance, редактор във в-к Класа.
Понастоящем преподава Естетика в ФФ на СУ „Св. Климент Охридски”, където има специализирани курсове върху постмодерна естетика, Ренесанс и Античност.
Участва в ежегодното организиране на културно-образователния фестивал Вагнер за студенти, съвместно със Софийска опера и академик Пламен Карталов, който има пет успешни издания.
Автор е на изследванията: Тялото текст София 2017 Обещанията на интересното София 2018 Екстаз от текста София 2023 Федра София 2023
Негови хайку стихове са публикувани в множество български и международни антологии. През 2011 е включен в списъка на 100 най-добри хайку поети на Световната хайку асоциация. Сред тях са антологиите: „Човек“, „Настройване на цигулките“, „Морето”, „Климати”, „Отвъд думите”, „Портрет на град”, „Различна тишина”, „Градът”, „Тишина в зелено”, „Огледала”, „На края на деня”, „Пътят”, „Птицата”, „Алманах 2003”, „Розата”, „Цветето”, „Дъждовни семена”. Носител на редица български и международни награди за хайку: „Оханами”, „Зимна луна”, „Вишнево хайку”, „Зимно хайку” на БХС, Отличие за хайку в Япония – Статуетка „Сребърен бик”, „Сенки и светлини”, „Мелнишки вечери”, „Смехът в хайку”, МХК Благоевград и др.
Драматург и постановчик на танцовия пърформанс-дефиниция „Стрелата на Хераклит” заедно с хореографа Росен Михайлов.
Създава първи по своя характер хайку-драми и хайку-пърформанси, съчетаващи театрално действие, поезия и танц: „Изобретяване на надеждата” (2011)], „Пътят” (2005), „Пияни вишни” (2003), „Дървото на горещите желания” (2002).
През 2020 в Театър "Азарян" е поставена пиесата му "Федра" по античния мит за последната съпруга на митичния основател на Атина Тезей, с режисьор Бойка Велкова. Постановката е отличена за оригиналната музика на Теодосий Спасов с Аскеер 2020 и с Икар 2021 за поддържаща роля на Севар Иванов. В ролите участват: Тезей- Пламен Манасиев, Федра - Бойка Велкова, Иполит - Михаил Сървански, Агатон - Севар Иванов и Диотима - Петя Силянова. Декорите са на Бояна Бъчварова, а хореографията на Филип Миланов.
Източници[редактиране | редактиране на кода]