Чернова:Преговорите във Вашингтон 1989-1993
 | Това е чернова на статия от Инкубатора на българската Уикипедия.
ВАЖНО: Това не е енциклопедична статия. Инкубаторът се използва за създаване на статии от нови и неопитни потребители, както и в други случаи, когато статия не отговаря на критериите на Уикипедия. Възможно е информацията в тази страница да е невярна, тенденциозна или дори напълно неподходяща за Уикипедия. Информация за авторите на черновата
Причините за това най-вероятно са, че тя не отговаря на някои от изискванията на Уикипедия.
Прегледайте статиите в Портал:Избрани статии. В началото се фокусирайте върху качеството, а не върху количеството. Вижте следващите въпроси за повече подробности. Запомнете, че не всяка друга статия в Уикипедия непременно е качествена и подходяща като пример за следване. Понякога дори съвсем некачествени статии може да не са били забелязани от останалите редактори, затова не използвайте аргументи като „Защо тази статия може да я има, а моята – която е като нея – не може?“. Ако забележите некачествени статии, поправете ги или ги предложете за изтриване на У:СИ.
Още:
Полезно е също да имате предвид следните ръководства: Този списък също не е изчерпателен. Допълнителна информация конкретно за Инкубатора може да намерите в неговия регламент.
Полезна информация как да започнете статия има в следните страници:
Този шаблон се поставя автоматично от бот на всички статии в Инкубатора. Моля, не го премахвайте! |
Буш и преговорите във Вашингтон, 1998г.-1993г. Джордж Буш много по-решително отколкото Рейгън, се опитва да намери решение на проблемите в Близкия Изток. Буш осигурява гаранции за израелската сигурност и отбелязва напредък по въпроса с правата на палестинците. Американската общност е потресена от избиването на стотици палестинци, които са излезли на протест през 1988г., а с края на Студената война, САЩ няма нужда да се застъпва за Израел, за да го запази като анти-съветски съюзник в Близкия изток. Поради това американския президент е в състояние да притисне Израел и да го накара да следва по-умерена политика. След палестинското въстание от месец декември 1987г. (първата Интифада), организацията на Ясер Арафат, Организация за освобождение на Палестина (Palestinian Liberation Organization -PLO), използва възможността да заклейми нарушаването на човешките права от страна на Израел и използва по-добри дипломатически ходове и военни стратегии. Терористичните актове на Фронта за Освобождение на Палестина (Palestinian Liberation Front - PLF) са насочени предимно към Израел. В стремежа си да подкопае влиянието на PLO, Израел подпомага съперническата организация Хамас, което се оказва грешен ход. Хамас е основан през 1988г. от Шейх Ахмед Ясин. По-късно Хамас се превръща в един от основните проблеми за Израел.
Израел няма особено желание да постигне бързо споразумение поради две причини - не успява да удържи Интифадата и разчита на американски икономически и военни помощи на стойност 3 милиона долара годишно. Проблемите в региона наистина не са лесни за решаване. Правителството в Тел Авив е доминирано от дясната партия Ликуд, в САЩ има силно еврейско лоби, а терористичните атаки срещу Израел подсилват нежеланието за преговори с Арафат. Отношенията между САЩ и PLO са особено влошени след терористичната атака на един от израелските плажове. Едва след разпадането на СССР Буш постига постига прогрес по въпроса за Близкия изток, защото тогава арабските правителства разбират, че не могат да разчитат повече на съветската подкрепа и САЩ е единствена супер сила, с която трябва да се договарят. Друга последица от разпадането на СССР е вълната от евреи преселващи се от СССР в Израел (повече от 350 000 за периода 1990-1991г.). Това подобрява отношенията между двете страни, но създава нужда от пространство за заселване. От друга страна палестинците не разбират защо чужденци, идващи от толкова далеч, трябва да бъдат заселени на Западния бряг, а палестинските бежанци да не могат да се върнат по домовете си. Проблемът със заселването влошава отношенията между САЩ и Израел, и се използва от Буш като оправдание на опитите му да ограничи отпусканите помощи.
Следващото по-значително развитие по ситуацията е в следствие от войната с Ирак. Подобряват се отношенията на САЩ както с Израел, така и с онези арабски държави, които са в опозиция на Саддам Хюсеин, включително Египет и Сирия. Войната разделя арабите на различни лагери, а радикалният арабски лидер Саддам Хюсеин е победен, което засилва авторитета на САЩ в региона. Буш, обаче, се старае да запази добри отношения с арабските съюзници и обещава да съдейства за възобновяване на Женевската конференция за страните от Близкия Изток. През март 1991г., американският държавен секретар Джеймс Бейкър започва серии от визити (подготовка за организирането на конференция) в Близкия Изток, като говори и с палестински лидери в окупираните зони. Резултатът от тези усилия е конференцията в Мадрид, открита на 30.10.1991г. Конференцията се председателства от Буш и Горбачов. Вземат участие израелски и арабски делегации. Израел отказва да приеме представители на PLO, но в Йорданската делегация има и палестинска група. Въпреки ентусиазма в началото, взаимните обвинения (особено между Израел и Сирия) провалят опитите за споразумение и конференцията се разпада за по-малко от седмица.
Разочарованието от Мадрид не слага край на американските опити да подпомага израелско-арабските отношения. През декември 1991г. САЩ организират нови разговори, във Вашингтон, продължили и през 1992г. Водят се двустранни и многостранни разговори както по основни политически проблеми, така и по общи въпроси (регионален транспорт, здравеопазване и така нататък). Главните цели на разговорите, обаче са затоплянето на отношенията и даването на известно самоуправление за палестинците на Западния бряг и Газа. Различията по този въпрос са големи, а когато израелското правителство, начело с Ицхак Шамир, започва да обмисля някаква временна форма на палестинско самоуправление, поддръжниците му започват да се разколебават.
На 23 Юни 1992г., изборите в Израел са спечелени от коалиция с лейбъристки превес оглавяван от Ицхак Рабин. Рабин е по-благосклонно настроен от Шамир, към евентуални мирни договорености и ограничаване, в определени граници, на заселването на евреи по Западния бряг. Новият външен министър Шимон Перес смята, че е необходимо политическо разделение между израелци и палестинци и обявява, че е готов да остави ,,бъдещето на Газа в ръцете на хората, които живеят там''. През месец август 1992г., Перес дори предлага отново да се обмисли възможността за преговори с Арафат, но продължаващите терористични атаки, заедно с Интифадата провалят тази инициатива, още повече, че Буш е твърде зает с предизборната си кампания, за да обърне сериозно внимание на Близкия Изток. В края на 1992г. Буш губи изборите, а вашингтонските разговори се провалят. Арабските представители напускат преговорите след като Израел изгонва около 400 предполагаеми членове на Хамас.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
<references group= YOUNG, J. & J. KENT “INTERNATIONAL RELATIONS AFTER 1945”