5.1 съраунд звук

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Най-често срещана конфигурация

5.1 (пет цяло и едно) е наименованието за шестканални съраунд аудио системи. Обикновено се състоят от субуфер, една централна и четири „сателитни“ тонколони. Пет от каналите работят на пълна честота, а шестият е предназначен за по-ниски честоти (цяло и едно).[1] Такива системи са Долби Диджитал (Dolby Digital), Долби Про Лоджик II (Dolby Pro Logic II), Дитиес (DTS) и Есдидиес (SDDS). В наши дни тези са често използвани както в киносалони, така и при системи за домашно кино.

Приложение[редактиране | edit source]

Музика[редактиране | edit source]

Желателна конфигурация за слушане на музика

За постигане на желания ефект при слушане на музика от основно значение е подходящото разположение и равносилността на всички звукови източници, като в същото време е желателно слушателят да се намира в центъра на помещението.

Във връзка с възпроизвеждането на шестканална музика, от Международния съюз по телекомуникации предлагат следната конфигурация: [2]

  •  пет говорителя от един размер: два предни, два съраунд и един централен
  •  еднакво разстояние от слушателя до всички говорители
  •  разположение на говорителите както следва: централен – 0°, предни – ±22.5° за филми или ±30° за музика, съраунд – ±110°

Покриването на изискванията и осигуряването на оптимално звуково качество обаче могат да се окажат трудни за реализиране, тъй като разполагането на говорителите често се оказва в противоречие с пространството на средностатистическата стая (всекидневна).

Бележки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „5.1 surround sound“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.