Chromista

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Chromista
Chromista collage 2.jpg
Класификация
империя: Eukaryota Еукариоти
(без ранг): Bikonta
(без ранг): Chromista
Научно наименование
Уикивидове Chromista
Cavalier-Smith, 1981

Chromista са еукариотни супергрупа, вероятно полифилетична,[1][2] която може да се третира като отделно царство или включена към протисти. Тя включва всички водорасли, чиято хлоропластите съдържат хлорофили А и С, както и различни безцветни форми, които са тясно свързани с тях. Хлоропластите са заобиколени от четири мембрани, и се смята, че са придобити от червени водорасли, посредством вторична ендосимбиоза.[3]

Chromista е дефинирана по различни начини през различни етапи и класификации.

Описана като състояща се от три различни групи:[4]

През 2010 г. Томас авалиър-Смит премества Alveolata, Rhizaria и Heliozoa в Chromista.[5]

Таксономия[редактиране | edit source]

Името Chromista е въведена за първи път от Кавалиър-Смит през 1981 г.,[6] а предишните имена Chromophyta и Chromobiont съответстват на приблизително една и съща група. Молекулярните дървета са имали трудности при решаване на отношенията между различните групи. И трите могат да споделят един общ прародител с Alveolata (виж Chromalveolata), но има доказателства, които предполагат, че Haptophyta и Cryptophyta не принадлежат заедно с Heterokonta.[1][7]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б Laura Wegener Parfrey, Erika Barbero, Elyse Lasser, Micah Dunthorn, Debashish Bhattacharya, David J Patterson, and Laura A Katz. Evaluating Support for the Current Classification of Eukaryotic Diversity. // PLoS Genet. 2 (12). 2006 December. DOI:10.1371/journal.pgen.0020220. с. e220.
  2. Cavalier-Smith T, Allsopp MT, Chao EE. Chimeric conundra: are nucleomorphs and chromists monophyletic or polyphyletic?. // Proc. Natl. Acad. Sci. U.S.A. 91 (24). November 1994. DOI:10.1073/pnas.91.24.11368. с. 11368–72.
  3. Keeling PJ. Chromalveolates and the evolution of plastids by secondary endosymbiosis. // J. Eukaryot. Microbiol. 56 (1). 2009. DOI:10.1111/j.1550-7408.2008.00371.x. с. 1–8.
  4. Csurös M, Rogozin IB, Koonin EV. Extremely intron-rich genes in the alveolate ancestors inferred with a flexible maximum-likelihood approach. // Mol. Biol. Evol. 25 (5). May 2008. DOI:10.1093/molbev/msn039. с. 903–11.
  5. Cavalier-Smith T. Kingdoms Protozoa and Chromista and the eozoan root of the eukaryotic tree. // Biol. Lett. 6 (3). June 2010. DOI:10.1098/rsbl.2009.0948. с. 342–5.
  6. T. Cavalier-Smith. Eukaryote kingdoms: seven or nine?. // Biosystems 14 (3–4). 1981. DOI:10.1016/0303-2647(81)90050-2. с. 461–481.
  7. Burki F, Shalchian-Tabrizi K, Minge M, et al. Phylogenomics Reshuffles the Eukaryotic Supergroups. // PLoS ONE 2 (8). 2007. DOI:10.1371/journal.pone.0000790. с. e790.