Обикновена клокочка

	Обикновена клокочка
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Класификация
царство:	Растения (Plantae)
отдел:	Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):	Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):	Еудикоти (eudicots)
(без ранг):	Розиди (rosids)
(без ранг):	Малвиди (malvids)
разред:	Кросозомоцветни (Crossosomatales)
семейство:	Клокочкови (Staphyleaceae)
род:	Клокочка (Staphylea)
вид:	Обикновена клокочка (S. pinnata)
	Научно наименование
	Staphylea pinnata Linnaeus, 1753
	Обикновена клокочка в Общомедия
	[ редактиране ]

Обикновената клокочка^[2] или (Staphylea pinnata) е храст или малко дърво с височина до 8 m от семейство Клокочкови. Листата са съставни, нечифтоперести и се състоят от 5 или 7 ситно назъбени листчета. Цвете са бели, събрани в увиснали роздовидни съцветия. Плодовете са едри мехунки със зелени кожести стени. Във всеки плод има по две или три семена, които при раздвижване издават специфичен звук, откъдето идва името на растението. Обикновената клокочка се среща поединично по каменисти места и храсталаци в долния пояс до височина около 1000 m.

Общ вид
Пъпка
Цвят
Клонка с мехунки
Отворен плод

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ Staphylea pinnata (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
↑ Цавков, Евгени, Димова, Добромира. Дърветата и храстите в природен парк Витоша. България, Дирекция на Природен парк Витоша, 2001. с. Страница 133.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Петков, Валентин. Медоносните растения и пчелната паша в България. София, изд. „Захари Стоянов“, Унив. изд. „Св Климент Охридски“, 2006. с. 344.
Делков, Недялко. Дендрология. София, Земиздат, 1988. с. 336.

[1] Staphylea pinnata (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)

[2] Цавков, Евгени, Димова, Добромира. Дърветата и храстите в природен парк Витоша. България, Дирекция на Природен парк Витоша, 2001. с. Страница 133.

[1]

[2]