Triple DES

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

В криптографията, Троен ДЕС (англ. Triple DES, както и TDEA, и Triple DEA, съкратено от Triple Data Encryption Algorithm) е блоков шифър със симетричен ключ, който внимателно изпълнява ДЕС (Data Encryption Standart) 3 пъти с различни ключове. Поради тази причина дължината на ключа е 168 бита (56*3). Поради опасност от прихващане, ефективната дължина на ключа е 112 бита, която въпреки това е достатъчна за "днешните" изисквания.

Практическа употреба:

Индустрията за електронно плащане използва Triple DES и продължава да развива обнародва стандарти базирани на него като EMV.[1]

Microsoft OneNote,[2] Microsoft Outlook 2007[3] и Microsoft System Center Configuration Manager 2012[4] използват Triple DES за защита с пароли на потребителско съдържание и системни данни.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Анекс Б Одобрени криптографски алгоритми – B1.1 Data Encryption Standard (DES). // EMV 4.2: Книга 2 - Сигурност и ключов мениджмънт. 4.2. EMVCo, June 2008. с. 137. Посетен на 16 август 2013. The double-length key triple DES encipherment algorithm (see ISO/IEC 18033-3) is the approved cryptographic algorithm to be used in the encipherment and MAC mechanisms specified in Annex A1. The algorithm is based on the (single) DES algorithm standardised in ISO 16609.
  2. Daniel Escapa's OneNote Blog - Encryption for Password Protected Sections, ноември 2006
  3. Microsoft - Encrypt E-mail Messages, Outlook 2007
  4. Microsoft TechNet product documentation - Technical Reference for Cryptographic Controls Used in Configuration Manager, October 2012
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ   Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Triple DES“ в Уикипедия на английски. Оригиналната статия, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание, Споделяне на споделеното“, а за статии създадени преди юни 2009 — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната статия, както и преводната страница, за да видите списъка на съавторите.