БИЧ-7
| БИЧ-7 | |
 БИЧ-7А | |
| Описание | |
|---|---|
| Страна производител |  СССР |
| Тип | експериментален самолет |
| Конструктор | Борис Черановски |
| Производител | Борис Черановски |
| Произведени бройки | 1 |
| Първи полет | 1932 г |
| Тактико-технически данни | |
| Екипаж | 2 |
| Дължина | 4,7 m |
| Размах на крилете | 12,2 m |
| Площ на крилете | 30 m² |
| Тегло (празен) | 627 kg |
| Тегло (пълен) | 880 kg |
| Двигател | 1 × бутален Bristol Lucifer |
| Мощност | 100 к.с. (75 kW) |
| Макс. скорост | 165 km/h (на земята) |
| Относително натоварване на крилото | 29,3 kg/m² |
| БИЧ-7 в Общомедия | |
БИЧ-7 е експериментален самолет, построен по безопашна аеродинамична схема на конструктора Борис Черановский.
История[редактиране | редактиране на кода]
След успешните изпитания на БИЧ-3, през периода 1927 – 28 г. Черановский работи по проекта на двумоторния бомбардировач БИЧ-5 с двигатели BMW VI, както и по изпитания в аеродинамичен тунел на различни варианти на модели на самолети, изпълнени по схемата „летящо крило“. През 1929 г., използвайки резултатите от всички тези проекти, построява самолета БИЧ-7, явяващ се приемник на БИЧ-3[1].
В сравнение с БИЧ-3, новата машина е двуместна с отделни открити кабини. Притежавала е бутален двигател Bristol Lucifer с мощност от 100 к. с. и 150% по-голяма площ на крилото. Вертикалният рул е бил разположен в заканцовките на крилата, безкилен. Шасито е било едноколесно, с опори в края на опашката и в краищата на крилата. Главно поради неудачната конструкция на шасито и затруднения разбег, самолетът така и не се е вдигнал във въздуха[1].
БИЧ-7А[редактиране | редактиране на кода]
След редица подобрения, включващи промяна на шасито от едноколесно към по-традиционното – двуколесно с пирамидална структура с подопашни подпори, както и затворена кабина, стесняваща се от предната част към задната и преливаща в кил, водещо до подобряване управляемостта на самолета, заради по-ефективното обдухване на рул от струята въздух от въздушния винт. Механизацията на крилото се е състояла от задкрилки (по две на крило), работещи както заедно, така и поотделно – в този случай крайните изпълнявали функцията на елерони[2].
Пилот-изпитател на самолета е бил Николай Благин. Първите полети установяват недостатък – поради относително голямата площ на височинния рул, се е увеличавал натискът върху щурвала, което е било коригирано с инсталиране в задния край на задкрилките на огънати надолу планки. БИЧ-7А показва добра устойчивост във всички режими на полет, не е показал тенденция на намаляване на скоростта във вираж и като цяло, според летелите на машината пилоти, управлението ѝ по нищо не се е различавало от това, на обикновен самолет.
Приемник на апарата БИЧ-7А е проектираният в Бюрото за специални проекти от Владимир Чижевский самолет БОК-5[2].
Летателно-технически характеристики (БИЧ-7А)[редактиране | редактиране на кода]
.jpg)
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „БИЧ-7“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |