Жаре

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Жаре́ (на португалски: Jarê) е афро-бразилска религиозна практика разпространена в региона Шапада Диамантина (Баия, Бразилия).[1]

Това е разклонение на религията candomblé. В жарето се сливат елементи на култове от народите Bantu и Nagô с такива от католицизма.[2][3]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Вероятно терминът жаре произход от езика йоруба, и означава „почти паднал на земята“.

Характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Религиозната практика се развита главно от поробени и освободени от робство хора – от градовете Кашоейра и Сао Феликс щата Баия. Тя се пренесена в района на Шапада Диамантина в резултат на диамантената миньорска дейност концентрирана в градовете Ленсоис и Андараи между вековете XVIII и XIX. Там започва култът към т. нар. Jaré de nago, в който са били почитани африканските божества ориша.[1] Поради съжителството с потомци на коренното население, населявало региона, малко по малко определени създания от коренната култура се включват в жарето, оформяйки сегашния му облик.[4] Тази религиозна практика се характеризира от синкретизма на различни културни елементи, включително елементи от африканските култове, католицизма и кардецисткия спиритизъм.

Жарето в бразилската литература[редактиране | редактиране на кода]

Препратки към жарето се намират в романа „Торто арадо" (Torto Arado) на Итамар Виейра Жуниор. Зека Голямата капела, баща на главните героини, е жрец на жаре за своята общност и „лекува болести по тялото и духа с молитви и корени“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Em busca da tradição do jarê // FAPERJ. Посетен на 2021-04-01.
  2. BANAGGIA, Gabriel. As forças do Jarê: religião de matriz africana da Chapada Diamantina. Garamond. ISBN 978-85-7617-410-3.
  3. Alves, Paulo César. O jarê: religião e terapia no candomblé de caboclo // ENCONTRO DE ESTUDOS MULTIDISCIPLINARES EM CULTURA, 5, 2009, Salvador. Anais..... UFPB, 2015.
  4. Parés, Luis Nicolau. Religiosidades // Dicionário da escravidão e liberdade: 50 textos críticos. Compahia das Letras, 2018.