Аблация (глациология)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Аблация.

Зона на повърхностна аблация на ледник

Аблация (от латински: ablatio – отнемане, намаляване, отстраняване) е термин в глациологията, означаващ намаляване на масата на ледника или снежната покривка в резултат от топене, изпарение или механично отстраняване (ветрово отнасяне, отделяне на айсберги и др.). Аблацията се обуславя предимно от климатичните фактори и затова може да има и сезонен характер. В зависимост от мястото на проявлението си се различават три вида аблация: подледникова (или дънна), вътрешна и повърхностна.

  • подледникова (или дънна) аблация – причина за подледниковата аблация може да бъде вътрешната топлина на Земята, възходящите в леглото на ледника водни източници (особено топлите), топлината, пораждаща се от триенето на ледника в скали под него и др.
  • вътрешна аблация – проявява се във връзка с триенето на съставните части на ледника и циркулацията на вода и въздух в него.
  • повърхностна аблация – получава се във връзка с получаването на топлина от слънчевата радиация и от по-високата температура на въздуха над него. Величината на топлинния баланс на повърхността на ледника е основна предпоставка за всички процеси, обуславящи повърхностната аблация.[1]

За мярка на аблацията може да бъде приета величината на количеството вода, образуваща се от топенето на ледника, или величината на слоя лед, топящ се или изпаряващ се за определено време.[1]

Терминът аблация в геоморфологията е синоним на денудация, оголване, отмиване.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]