Аврокар
| Avro Canada VZ-9 Avrocar | |
 |
|
| Аврокар S/N 58-7055 | |
| Тип | експериментален летателен апарат / летяща чиния |
| Производител | Авро Канада |
| Конструктор | Джон Карвър Фрост |
| Първи полет | 12 ноември 1959 |
| Изведен от експлоатация | 1961 |
| Състояние | изведен от експлоатация |
| Използван от | ВВС на САЩ |
| Произведени бройки | 2 |
Avro Canada VZ-9 Avrocar, или накратко Аврокар, е вертикално излитащ и кацащ летателен апарат на Авро Канада, разработен тайно в края на 1950-те години за армията и ВВС на САЩ.[1] Уповаващ се на ефекта на Коанда и снабден с един турбореактивен двигател, Аврокар е бил замислен като динамичен летателен апарат с голяма маневреност. Създадени биват два прототипа — единият като проект за изтребител от съвсем ново поколение за ВВС, а другият — като леко транспортно и офанзивно средство за сухопътните войски.[2] При изпитанията и на двата прототипа излизат наяве редица проблеми, свързани с тягата и стабилността на машината. Финансирането на проекта е прекратено, което слага край на цялата програма през септември 1961 година.
Съдържание |
[редактиране] Кратка история
Концепцията на Аврокар се появява в следствие на серия от свободни научни изследвания без зададена цел в областта на аеронавтиката. В същото време се засилва интересът на авиоконструкторите към самолетите с вертикално излитане и кацане, които в случай на ядрена война в Европа биха могли да излитат и кацат на импровизиран терен. Дизайнерът Джон Фрост, работил преди това за редица британски конструкторски бюра, разработва нов реактивен двигател с отлична ефективност и тяга, както и концептуална машина с кръгла форма, задвижвана от този двигател. Краят на 1950-те години се характеризира с голяма конкуренция между различни бюра, всяко от които предлага собствени проекти за новаторски летателни апарати. Въпреки първоначалните отпуснати от ВВС на САЩ средства за разработка и внедряване на Аврокар в употреба, проектът е отхвърлен, а финансирането му — спряно. Аврокар се доказва като изключително трудна (макар и балансирана) за управление машина, с трудно управляема тяга и малък товарен капацитет. Други сериозни проблеми са шумът, ниската аеродинамичност на корпуса и високата температура, отделяна от двигателя при работа. Аврокар обаче поставя началото на самолетите с вертикално излитане и кацане и оставя сериозна следа в самолетостроенето.[3]
И двете "летящи чинии" са съхранени в музеи — първият Аврокар се намира в Националния аерокосмически музей в Мериленд, САЩ, а другият — в Американският военно-транспортен музей във Вирджиния.
[редактиране] Тактико-технически характеристики[4][5]
[редактиране] Основни х-ки
- Екипаж: 2
- Дължина (диаметър): 5,5 м
- Височина: 1,7 м
- Тегло (празен): 1361 кг
- Тегло (максимално излетно): 2522 кг
- Двигател: 3х Теледайн CAE J69, всеки с тяга 2,9 kN
[редактиране] Технически х-ки
- Максимална скорост (проект): 480 км/ч
- Максимална скорост (действителна): 56 км/ч
- Радиус на действие (проект): 1601 км
- Радиус на действие (действителен): 127 км
- Таван на полета (проект): 3048 метра
- Таван на полета (действителен): 91 сантиметра
[редактиране] Източници
[редактиране] Библиография
- Milberry, Larry. Aviation in Canada. Toronto: McGraw-Hill Ryerson Limited, 1979. ISBN 0-07-082778-8.
- Winchester, Jim. The World's Worst Aircraft: From Pioneering Failures to Multimillion Dollar Disasters. London: Amber Books Ltd., 2005. ISBN 1-904687-34-2.
- Yenne, William. “From Focke-Wulf to Avrocar.” Secret Weapons of World War II: The Techno-Military Breakthroughs That Changed History. New York: Berkley Books, 2003. ISBN 0-42518-992-9.
- Zuk, Bill. Avrocar: Canada's Flying Saucer... Erin, Ontario: Boston Mills Press, 2001. ISBN 1-55046-359-4.
[редактиране] Вижте също
[редактиране] Външни препратки
