Аврокар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Avro Canada VZ-9 Avrocar
Colour avrocar 59.jpg
Аврокар S/N 58-7055
Описание
Тип експериментален летателен апарат /
летяща чиния
Конструктор Джон Карвър Фрост
Производител Авро Канада
Произведени бройки 2
Първи полет 12 ноември 1959 г.
Използван от ВВС на САЩ
В експлоатация до 1961 г.
Състояние изведен от експлоатация
Тактико-технически данни
Екипаж 2
Височина 1,7 m
Тегло (празен) 1 361 kg
Тегло (пълен) 2 522 kg
Двигател 3х Теледайн CAE J69 (3x 2,9 kN)
Максимална
скорост
56 km/h
Таван на полета 91 cm
Радиус на действие 127 km
Диаметър 5,5 m
Източник: [1][2]

Avro Canada VZ-9 Avrocar, или накратко „Аврокар“, е вертикално излитащ и кацащ летателен апарат на „Авро Канада“, разработен тайно в края на 1950-те години за армията и ВВС на САЩ.[3] У

поваващ се на ефекта на Коанда и снабден с един турбореактивен двигател, Аврокар е бил замислен като динамичен летателен апарат с голяма маневреност. Създадени биват два прототипа — единият като проект за изтребител от съвсем ново поколение за ВВС, а другият — като леко транспортно и офанзивно средство за сухопътните войски.[4] При изпитанията и на двата прототипа излизат наяве редица проблеми, свързани с тягата и стабилността на машината. Финансирането на проекта е прекратено, което слага край на цялата програма през септември 1961 г.

Кратка история[редактиране | edit source]

Два армейски Аврокар от американски военен учебник, представени с функция на "летящи джипове"

Концепцията на Аврокар се появява в следствие на серия от свободни научни изследвания без зададена цел в областта на аеронавтиката. В същото време се засилва интересът на авиоконструкторите към самолетите с вертикално излитане и кацане, които в случай на ядрена война в Европа биха могли да излитат и кацат на импровизиран терен. Дизайнерът Джон Фрост, работил преди това за редица британски конструкторски бюра, разработва нов реактивен двигател с отлична ефективност и тяга, както и концептуална машина с кръгла форма, задвижвана от този двигател.

Краят на 1950-те години се характеризира с голяма конкуренция между различни бюра, всяко от които предлага собствени проекти за новаторски летателни апарати. Въпреки първоначалните отпуснати от ВВС на САЩ средства за разработка и внедряване на Аврокар в употреба, проектът е отхвърлен, а финансирането му — спряно. Аврокар се доказва като изключително трудна (макар и балансирана) за управление машина, с трудно управляема тяга и малък товарен капацитет. Други сериозни проблеми са шумът, ниската аеродинамичност на корпуса и високата температура, отделяна от двигателя при работа. Аврокар обаче поставя началото на самолетите с вертикално излитане и кацане и оставя сериозна следа в самолетостроенето.[5]

Първият прототип, напускащ завода на Авро, 1958 г.
Схема на Аврокар

И двете "летящи чинии" са съхранени в музеи — първият Аврокар се намира в Националния аерокосмически музей в Мериленд, САЩ, а другият — в Американският военно-транспортен музей във Вирджиния.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Zuk 2001, p. 69.
  2. Winchester 2005, p. 104.
  3. Yenne 2003, стр. 281–283.
  4. Milberry 1979, стр. 137.
  5. Zuk 2001, pp. 85-87. Note: A modern reappraisal of the Avrocar focused on aerodynamic problems and their resolution.

Библиография[редактиране | edit source]

  • Milberry, Larry. Aviation in Canada. Toronto: McGraw-Hill Ryerson Limited, 1979. ISBN 0-07-082778-8.
  • Winchester, Jim. The World's Worst Aircraft: From Pioneering Failures to Multimillion Dollar Disasters. London: Amber Books Ltd., 2005. ISBN 1-904687-34-2.
  • Yenne, William. “From Focke-Wulf to Avrocar.” Secret Weapons of World War II: The Techno-Military Breakthroughs That Changed History. New York: Berkley Books, 2003. ISBN 0-42518-992-9.
  • Zuk, Bill. Avrocar: Canada's Flying Saucer... Erin, Ontario: Boston Mills Press, 2001. ISBN 1-55046-359-4.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]