Аврокар
| Avro Canada VZ-9 Avrocar | |
 Аврокар S/N 58-7055 |
|
| Описание | |
|---|---|
| Тип | експериментален летателен апарат / летяща чиния |
| Конструктор | Джон Карвър Фрост |
| Производител | Авро Канада |
| Произведени бройки | 2 |
| Първи полет | 12 ноември 1959 г. |
| Използван от | ВВС на САЩ |
| В експлоатация до | 1961 г. |
| Състояние | изведен от експлоатация |
| Тактико-технически данни | |
| Екипаж | 2 |
| Височина | 1,7 m |
| Тегло (празен) | 1 361 kg |
| Тегло (пълен) | 2 522 kg |
| Двигател | 3х Теледайн CAE J69 (3x 2,9 kN) |
| Максимална скорост |
56 km/h |
| Таван на полета | 91 cm |
| Радиус на действие | 127 km |
| Диаметър | 5,5 m |
| Източник: [1][2] | |
Avro Canada VZ-9 Avrocar, или накратко „Аврокар“, е вертикално излитащ и кацащ летателен апарат на „Авро Канада“, разработен тайно в края на 1950-те години за армията и ВВС на САЩ.[3] У
поваващ се на ефекта на Коанда и снабден с един турбореактивен двигател, Аврокар е бил замислен като динамичен летателен апарат с голяма маневреност. Създадени биват два прототипа — единият като проект за изтребител от съвсем ново поколение за ВВС, а другият — като леко транспортно и офанзивно средство за сухопътните войски.[4] При изпитанията и на двата прототипа излизат наяве редица проблеми, свързани с тягата и стабилността на машината. Финансирането на проекта е прекратено, което слага край на цялата програма през септември 1961 г.
Съдържание |
Кратка история[редактиране]
Концепцията на Аврокар се появява в следствие на серия от свободни научни изследвания без зададена цел в областта на аеронавтиката. В същото време се засилва интересът на авиоконструкторите към самолетите с вертикално излитане и кацане, които в случай на ядрена война в Европа биха могли да излитат и кацат на импровизиран терен. Дизайнерът Джон Фрост, работил преди това за редица британски конструкторски бюра, разработва нов реактивен двигател с отлична ефективност и тяга, както и концептуална машина с кръгла форма, задвижвана от този двигател.
Краят на 1950-те години се характеризира с голяма конкуренция между различни бюра, всяко от които предлага собствени проекти за новаторски летателни апарати. Въпреки първоначалните отпуснати от ВВС на САЩ средства за разработка и внедряване на Аврокар в употреба, проектът е отхвърлен, а финансирането му — спряно. Аврокар се доказва като изключително трудна (макар и балансирана) за управление машина, с трудно управляема тяга и малък товарен капацитет. Други сериозни проблеми са шумът, ниската аеродинамичност на корпуса и високата температура, отделяна от двигателя при работа. Аврокар обаче поставя началото на самолетите с вертикално излитане и кацане и оставя сериозна следа в самолетостроенето.[5]
И двете "летящи чинии" са съхранени в музеи — първият Аврокар се намира в Националния аерокосмически музей в Мериленд, САЩ, а другият — в Американският военно-транспортен музей във Вирджиния.
Източници[редактиране]
Библиография[редактиране]
- Milberry, Larry. Aviation in Canada. Toronto: McGraw-Hill Ryerson Limited, 1979. ISBN 0-07-082778-8.
- Winchester, Jim. The World's Worst Aircraft: From Pioneering Failures to Multimillion Dollar Disasters. London: Amber Books Ltd., 2005. ISBN 1-904687-34-2.
- Yenne, William. “From Focke-Wulf to Avrocar.” Secret Weapons of World War II: The Techno-Military Breakthroughs That Changed History. New York: Berkley Books, 2003. ISBN 0-42518-992-9.
- Zuk, Bill. Avrocar: Canada's Flying Saucer... Erin, Ontario: Boston Mills Press, 2001. ISBN 1-55046-359-4.
Вижте също[редактиране]
Външни препратки[редактиране]
