Аврокар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Avro Canada VZ-9 Avrocar
Colour avrocar 59.jpg
Аврокар S/N 58-7055
Тип експериментален летателен апарат /
летяща чиния
Производител Авро Канада
Конструктор Джон Карвър Фрост
Първи полет 12 ноември 1959
Изведен от експлоатация 1961
Състояние изведен от експлоатация
Използван от ВВС на САЩ
Произведени бройки 2

Avro Canada VZ-9 Avrocar, или накратко Аврокар, е вертикално излитащ и кацащ летателен апарат на Авро Канада, разработен тайно в края на 1950-те години за армията и ВВС на САЩ.[1] Уповаващ се на ефекта на Коанда и снабден с един турбореактивен двигател, Аврокар е бил замислен като динамичен летателен апарат с голяма маневреност. Създадени биват два прототипа — единият като проект за изтребител от съвсем ново поколение за ВВС, а другият — като леко транспортно и офанзивно средство за сухопътните войски.[2] При изпитанията и на двата прототипа излизат наяве редица проблеми, свързани с тягата и стабилността на машината. Финансирането на проекта е прекратено, което слага край на цялата програма през септември 1961 година.

Съдържание

[редактиране] Кратка история

Два армейски Аврокар от американски военен учебник, представени с функция на "летящи джипове"

Концепцията на Аврокар се появява в следствие на серия от свободни научни изследвания без зададена цел в областта на аеронавтиката. В същото време се засилва интересът на авиоконструкторите към самолетите с вертикално излитане и кацане, които в случай на ядрена война в Европа биха могли да излитат и кацат на импровизиран терен. Дизайнерът Джон Фрост, работил преди това за редица британски конструкторски бюра, разработва нов реактивен двигател с отлична ефективност и тяга, както и концептуална машина с кръгла форма, задвижвана от този двигател. Краят на 1950-те години се характеризира с голяма конкуренция между различни бюра, всяко от които предлага собствени проекти за новаторски летателни апарати. Въпреки първоначалните отпуснати от ВВС на САЩ средства за разработка и внедряване на Аврокар в употреба, проектът е отхвърлен, а финансирането му — спряно. Аврокар се доказва като изключително трудна (макар и балансирана) за управление машина, с трудно управляема тяга и малък товарен капацитет. Други сериозни проблеми са шумът, ниската аеродинамичност на корпуса и високата температура, отделяна от двигателя при работа. Аврокар обаче поставя началото на самолетите с вертикално излитане и кацане и оставя сериозна следа в самолетостроенето.[3]

Първият прототип, напускащ завода на Авро, 1958 година
Схема на Аврокар

И двете "летящи чинии" са съхранени в музеи — първият Аврокар се намира в Националния аерокосмически музей в Мериленд, САЩ, а другият — в Американският военно-транспортен музей във Вирджиния.

[редактиране] Тактико-технически характеристики[4][5]

[редактиране] Основни х-ки

  • Екипаж: 2
  • Дължина (диаметър): 5,5 м
  • Височина: 1,7 м
  • Тегло (празен): 1361 кг
  • Тегло (максимално излетно): 2522 кг
  • Двигател: 3х Теледайн CAE J69, всеки с тяга 2,9 kN

[редактиране] Технически х-ки

  • Максимална скорост (проект): 480 км/ч
  • Максимална скорост (действителна): 56 км/ч
  • Радиус на действие (проект): 1601 км
  • Радиус на действие (действителен): 127 км
  • Таван на полета (проект): 3048 метра
  • Таван на полета (действителен): 91 сантиметра

[редактиране] Източници

  1. Yenne 2003, стр. 281–283.
  2. Milberry 1979, стр. 137.
  3. Zuk 2001, pp. 85-87. Note: A modern reappraisal of the Avrocar focused on aerodynamic problems and their resolution.
  4. Zuk 2001, p. 69.
  5. Winchester 2005, p. 104.

[редактиране] Библиография

  • Milberry, Larry. Aviation in Canada. Toronto: McGraw-Hill Ryerson Limited, 1979. ISBN 0-07-082778-8.
  • Winchester, Jim. The World's Worst Aircraft: From Pioneering Failures to Multimillion Dollar Disasters. London: Amber Books Ltd., 2005. ISBN 1-904687-34-2.
  • Yenne, William. “From Focke-Wulf to Avrocar.” Secret Weapons of World War II: The Techno-Military Breakthroughs That Changed History. New York: Berkley Books, 2003. ISBN 0-42518-992-9.
  • Zuk, Bill. Avrocar: Canada's Flying Saucer... Erin, Ontario: Boston Mills Press, 2001. ISBN 1-55046-359-4.

[редактиране] Вижте също

[редактиране] Външни препратки

Лични инструменти
Именни пространства

Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици