Административно деление на Виетнам
 |
Тази статия съдържа специални символи, които поради технически ограничения някои браузъри може да не визуализират правилно. Такива символи може да излизат като правоъгълничета, питанки или други заместващи знаци, в зависимост от вашия браузър, операционна система и инсталирани шрифтове. За повече информация вижте meta:Help:Special characters. |
Територията на Виетнам се дели на 58 провинции (тин) (на виетнамски: tỉnh) и на 5 центално-управлявани общини със статут на провинция (тхан пхо трук тхуок трунг уонг) (на виетнамски: thành phố trực thuộc trung ương): Ханой, Хайфонг, Хошимин, Да Нанг и Кан Тхо. Условно виетнамското правителство дели страната на 8 региона, но те не винаги се използват при административното деление на Виетнам, а и в различни източници числеността им и имената им варират като в едни се дават буквалните им преводи, а в други се запазва оригиналното им виетнамско наименование.
Провинциите от своя страна се делят на поделения (хюуйен) (на виетнамски: huyện), провинциални градове (тхан пхо трук тхуок тин) (на виетнамски: thành phố trực thuộc tỉnh) и градове (тхи са) (на виетнамски: thị xã), които пък се делят на градчета (тхи ви) (на виетнамски: thị trấn) и комуни (са) (на виетнамски: xã)
Централно-управляваните общини се делят на селски поделения (хюуйен)(на виетнамски: huyện) и градски поделяния (куан) (на виетнамски: quận), които се делят на части (пхуонг) (на виетнамски: phường)
Съдържание |
[редактиране] Управление
Теоретично всички виетнамски провинции се управляват от Народни съвети, които се избират от жителите на съответната провинция. От своя страна Народният провинциален съвет избира Народен комитет, който действа като изпълнителната власт в провинцията. Тази опростена структура е подобна на начина по-който функционира и Виетнамското народно правителство. Провинциалните власти са пряко подчинени на държавата.
[редактиране] Народен съвет
Всеки Народен съвет има Главен комитет, който се състои от председател/ка и неговите/нейните заместници, като всички се избират измежду представителиите на съвета. Комитетът има няколо основни фунцкии, сред които да представя Народния съвет, когато той не е свикан. Съществуват още няколко комитета, всеки с точно определени задачи за изпълнение. Всички провинции имат собствени Икономически и бюджетни комитети, Социално-килтутен комитет и Законов комитет. Ако дадена провинция има значително невиетнамско население, по принцип, се назначава и Комитет по етническите въпроси.
Жителите на всяка провинция имат право да участва на изборите за Народен съвет, ако са навършили 18-годишна възраст, но нямат право да се кандидатират за чле на съвета преди да са навършили 21 години. За да стане кандидат за Народен съвет желаещият или трябва да се самономинира или да бъде посочен от Националния фронт. Номинираните кандидати след това минават предварително гласуване на организирана от Националния фронт конференция на избирателите. Участниците в конференцията определят, понякога с тайни гласуване, а друг път с явно гласуване с ръка, дали кандидатите отговарят на изискванията на Народния съвет. Кандидатите, които не „вдъхват“ доверие на делегатите на конференцията нямат право да вземат участие на изборите.
Броят на кандидатите определени от гласуването по административни деления най-често са между един и трима. Кандидатите винаги трябва да бъдат повече от колкото реално свободни места има.
[редактиране] Народен комитет
Народният комитет е органът на изпълнителната власт в провинциалното правителство като сам по себе си носи отговорност за формулирането и изпълняването на местната политика. Най-близкият еквивателент на комитети е правителственият кабинет. Народният комитет задължително има собствен Президент, Вице-президент и между 9 и 11 редовни члена.
[редактиране] Провинции
| Провинция | На виетнамски | Столица | Население (1 юли 2006[1]) |
Площ (1 яну 2006[1]) |
Регион |
|---|---|---|---|---|---|
| Бак Нин | Bắc Ninh | Бак Нин | 1,009,800 | 823.1 km² | Донг Банг Сонг Хонг |
| Ха Нам | Hà Nam | Фу Ли | 826,600 | 859.7 km² | Донг Банг Сонг Хонг |
| Хай Дуонг | Hải Dương | Хай Дуонг | 1,722,500 | 1,652.8 km² | Донг Банг Сонг Хонг |
| Хунг Йен | Hưng Yên | Хунг Йен | 1,142,700 | 923.5 km² | Донг Банг Сонг Хонг |
| Нам Дин | Nam Định | Нам Дин | 1,974,300 | 1,650.8 km² | Донг Банг Сонг Хонг |
| Нин Бин | Ninh Bình | Нин Бин | 922,600 | 1,392.4 km² | Донг Банг Сонг Хонг |
| Тхай Бин | Thái Bình | Тай Бин | 1,865,400 | 1,546.5 km² | Донг Банг Сонг Хонг |
| Вин Фук | Vĩnh Phúc | Вин Йен | 1,180,400 | 1,373.2 km² | Донг Банг Сонг Хонг |
| Ханой (Ха Ной) | Hà Nội | 5,760,200 | 3,119 km² | Донг Банг Сонг Хонг | |
| Хайфонг (Хай Фонг) | Hải Phòng | 1,803,400 | 1,520.7 km² | Донг Банг Сонг Хонг | |
| Ха Тин | Hà Tĩnh | Ха Тин | 1,306,400 | 6,026.5 km² | Бак Чунг Бо |
| Нге Ан | Nghệ An | Вин | 3,064,300 | 16,498.5 km² | Бак Чунг Бо |
| Куанг Бин | Quảng Bình | Донг Хой | 847,900 | 8,065.3 km² | Бак Чунг Бо |
| Куанг Чи | Quảng Trị | Донг Ха | 625,800 | 4,760.1 km² | Бак Чунг Бо |
| Тхан Хоа | Thanh Hoá | Тхан Хоа | 3,680,400 | 11,136.3 km² | Бак Чунг Бо |
| Тхуа Тхиен-Хюе | Thừa Thiên-Huế | Хюе | 1,143,500 | 5,065.3 km² | Бак Чунг Бо |
| Бак Жианг | Bắc Giang | Бак Жианг | 1,594,300 | 3,827.4 km² | Донг Бак |
| Бак Кан | Bắc Kạn | Бак Кан | 301,500 | 4,868.4 km² | Донг Бак |
| Као Банг | Cao Bằng | Као Банг | 518,900 | 6,724.6 km² | Донг Бак |
| Ха Жианг | Hà Giang | Ха Жианг | 683,500 | 7,945.8 km² | Донг Бак |
| Ланг Сон | Lạng Sơn | Ланг Сон | 746,400 | 8,331.2 km² | Донг Бак |
| Лао Кай | Lào Cai | Лао Кай | 585,800 | 6,383.9 km² | Донг Бак |
| Фу Тхо | Phú Thọ | Виет Чи | 1,336,600 | 3,528.4 km² | Донг Бак |
| Куанг Нин | Quảng Ninh | Ха Лонг | 1,091,300 | 6,099.0 km² | Донг Бак |
| Тхай Нгуйен | Thái Nguyên | Тхай Нгуйен | 1,127,200 | 3.546.6 km² | Донг Бак |
| Туйен Куанг | Tuyên Quang | Туйен Куанг | 723,300 | 5,870.4 km² | Донг Бак |
| Йен Бай | Yên Bái | Йен Бай | 740,700 | 6,899.5 km² | Донг Бак |
| Диен Биен | Điện Biên | Диен Биен Фу | 459,100 | 9,562.5 km² | Тай Бак |
| Хоа Бин | Hoà Bình | Хоа Бин | 820,400 | 4,684.2 km² | Тай Бак |
| Лай Тяу | Lai Châu | Лай Тяу | 319,900 | 9,112.3 km² | Тай Бак |
| Сон Ла | Sơn La | Сон Ла | 1,007,500 | 14,174.4 km² | Тай Бак |
| Дак Лак | Dak Lak | Буон Ма Тхуот | 1,737,600 | 13,139.2 km² | Тай Нгуйен |
| Дак Нонг | Dak Nông | Жиа Нгиа | 407,300 | 6,516.9 km² | Тай Нгуйен |
| Жиа Лай | Gia Lai | Плей Ку | 1,161,700 | 15,536.9 km² | Тай Нгуйен |
| Кон Тум | Kon Tum | Кон Тум | 383,100 | 9,690.5 km² | Тай Нгуйен |
| Лам Донг | Lâm Đồng | Да Лат | 1,179,200 | 9,776.1 km² | Тай Нгуйен |
| Бин Дин | Bình Định | Куи Нхон | 1,566,300 | 6,039.6 km² | Нам Чунг Бо |
| Кхан Хоа | Khánh Hòa | Ня Чанг | 1,135,000 | 5,217.6 km² | Нам Чунг Бо |
| Фу Йен | Phú Yên | Туи Хоа | 873,300 | 5,060.6 km² | Нам Чунг Бо |
| Куанг Нам | Quảng Nam | Там Ки | 1,472,700 | 10,438.3 km² | Нам Чунг Бо |
| Куанг Нгай | Quảng Ngãi | Куанг Нгай | 1,295,600 | 5,152.7 km² | Нам Чунг Бо |
| Да Нанг | Đà Nẵng | 788,500 | 1,257.3 km² | Нам Чунг Бо | |
| Ба Зя-Вунг Тау | Bà Rịa-Vũng Tàu | Ба Зя | 926,300 | 1,989.6 km² | Донг Нам Бо |
| Бин Дуонг | Bình Dương | Тху Дау Мот | 964,000 | 2,696.2 km² | Донг Нам Бо |
| Бин Фуок | Bình Phước | Донг Соаи | 809,500 | 6,883.4 km² | Донг Нам Бо |
| Бин Тхуан | Bình Thuận | Фан Тхиет | 1,163,700 | 7,836.9 km² | Донг Нам Бо |
| Донг Най | Đồng Nai | Биен Хоа | 2,214,800 | 5,903.9 km² | Донг Нам Бо |
| Нин Тхуан | Ninh Thuận | Фан Занг-Тхап Тям | 567,900 | 3,363.1 km² | Донг Нам Бо |
| Тай Нин | Tây Ninh | Тай Нин | 1,047,100 | 4,035.9 km² | Донг Нам Бо |
| Хошимин (Хо Ши Мин) | Hồ Chí Minh | 6,105,800 | 2,098.7 km² | Донг Нам Бо | |
| Ан Жианг | An Giang | Лонг Сюйен | 2,210,400 | 3,536.8 km² | Донг Банг Сонг Ку Лонг |
| Бак Лиеу | Bạc Liêu | Бак Лиеу | 820,100 | 2,584.1 km² | Донг Банг Сонг Ку Лонг |
| Бен Че | Bến Tre | Бен Че | 1,353,300 | 2,360.2 km² | Донг Банг Сонг Ку Лонг |
| Ка Мау | Cà Mau | Ка Мау | 1,232,000 | 5,331.7 km² | Донг Банг Сонг Ку Лонг |
| Донг Тхап | Đồng Tháp | Као Лан | 1,667,800 | 3,376.4 km² | Донг Банг Сонг Ку Лонг |
| Хау Жианг | Hậu Giang | Ви Тхан | 796,900 | 1,601.1 km² | Донг Банг Сонг Ку Лонг |
| Киен Жианг | Kiên Giang | Зат Жя | 1,684,600 | 6,348.3 km² | Донг Банг Сонг Ку Лонг |
| Лонг Ан | Long An | Тан Ан | 1,423,100 | 4,493.8 km² | Донг Банг Сонг Ку Лонг |
| Сок Чанг | Sóc Trăng | Сок Чанг | 1,276,200 | 3,312.3 km² | Донг Банг Сонг Ку Лонг |
| Тиен Жианг | Tiền Giang | Ми Тхо | 1,717,400 | 2,484.2 km² | Донг Банг Сонг Ку Лонг |
| Ча Вин | Trà Vinh | Ча Вин | 1,036,800 | 2,295.1 km² | Донг Банг Сонг Ку Лонг |
| Вин Лонг | Vĩnh Long | Вин Лонг | 1,057,000 | 1,479.1 km² | Донг Банг Сонг Ку Лонг |
| Кан Тхо | Cần Thơ | 1,139,900 | 1,401.6 km² | Донг Банг Сонг Ку Лонг |
[редактиране] Региони
Освен на провинции Виетнам е схематично разделен и на 8 (варират в различните източници) региона:
Тай Бак (Северозападен) (на виетнамски: Tây Bắc) - състои се от четири вътрешни провинции, като две от тях граничат с Лаос и една с Китай.
Донг Бак (Североизточен) (на виетнамски: Đông Bắc) - включва единадесет, предимно планински провинции, които се намират на север от Червената река.
Донг Банг Сонг Хонг или Ха Ной Кин-Донг Банг Сонг Хонг (Делтата на Червената река или Голям Ха Ной и Делтата на Червената река) (на виетнамски: Dong Bang Song Hong) или (на виетнамски: Hà Nội Kinh-Dong Bang Song Hong) - включва девет сравнително малки по площ, но гъсто населени провинции, както и градовете, управляващи се на самостоятелно равнище Ханой и Хайфонг. Провинциите са разположени по протежението на Червената река и в нейната делта, която е изключително гъсто заселена.
Бак Чунг Бо (Северен централен бряг) (на виетнамски: Bắc Trung Bộ) - състои се от шест провинции, които се простират от Лаос на запад до Южнокитайско море на изток.
Нам Чунг Бо (Южен централен бряг) (на виетнамски: Nam Trung Bộ) - образуван от пет крайбрежни провинции, които граничат на изток с Южнокитайско море, но на запад с друг виетнамски регион, а не с Лаос както Бак Чунг Бо. Включва и самостоятелният град Да Нанг.
Тай Нгуйен (Западно плато) (на виетнамски: Tây Nguyên) - съставен от пет вътрешноконтинентални провинции, които са предимно с планински релеф. Тук живее голяма част от многообразните етнически малцинства във Виетнам.
Донг Нам Бо (Югоизточен) (на виетнамски: Đông Nam Bộ) - включва седем низинни провинции, които се намират на север от делтата на река Меконг. Тук се намира и самостоятелният град Хошимин, който е и най-големият град в страната.
Донг Банг Сонг Ку Лонг или Тай Нам Бо Виет Нам-Донг Банг Сонг Ку Лонг (Делтата на река Меконг или Югозападен район и Делтата на река Меконг) (на виетнамски: Đồng Bằng Sông Cửu Long) или (на виетнамски: Tây Nam Bo Việt Nam-Đồng Bằng Sông Cửu Long) - съставен от 12 малки по площ, но изключително гъсто населени провинции, разположени в делтата на река Меконг. Тук се намира и самостоятелният град Кан Тхо.
