Аерограф

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Аерографът е малък уред, който се задейства с помощта на въздушно налягане. Той служи за разпръскване на пулверизирани течности, най- често боя, върху различни повърхности.

История[редактиране | edit source]

  • През 1879 г. ексцентричен бижутер на име Абнер Пилер сглобява странен уред от супена лъжица, игла за шевна машина, извит връх на отвертка, запоени тръбички и още няколко извити метални части. Всичко това прикача към дървени летвички. Този уред включвал и въздушен компресор с ръчно изпомпване и бил наречен „Разпространител на боя”. Оригиналният модел бил продаден за 10$.
  • През 1882 изобретателят продава патента на Либерти Уолкъп за 700$ и скоро той превръща този творчески инструмент в бизнес успех и отваря „Компания за производство на аерографи” . Аерографът бил с усъвременен дизайн, значителни подобрения. Освен в производствената сфера Уолкъп, с помощта на своята съпруга, се заел и с популяризирането на този тип изкуство, подел рекламни кампании, организирал обществени мероприятия и изложби.
  • Постепенно изкуството на рисуване с аерограф се превръща от странна идея в предпочитана техника, започва да се изучава във факултетите за изкуства. Не закъснява с появата си и първият „учебник”, разкриващ техниките на аерографиката през 1885 г.
  • 1893 започва производството на съвременните аерографи от Тейлър и Чандлър, които започват производство и разпространение на един значително по- различен модел, приличащ повече на химикалка и функциониращ значително по- добре. Дизайнер на модерния аерограф е Чарлз Будрик и неговата идея стои в основата на съвременните уреди.

Устройство[редактиране | edit source]

Аерографът е фин инструмент, който с помощта на компресиран въздух разпръсква боя на принципа на „разпрашаването”- високата скорост на въздушната струя разделя боята на множество мънички капки. Резултатът е прецизна и детайлна работа върху различни повърхности. Образуват се тънки и равномерни слоеве боя, а това позволява прилагане на разнообразни техники- наплъстяване, светлосенки, релеф, преливане на цветове и т.н. Количеството нанесена боя се определя от работещия с аерографа, чрез т. нар. спусък, който контролира тънката игла и определя дебелината на струята.

Видове аерографи[редактиране | edit source]

Основни видове аерографи[редактиране | edit source]

  1. Единично действащите аерографи са по- лесни за употреба и почистване, а и значително по- евтини. Спусъкът се движи само нагоре и надолу, натискайки го активирате въздушния поток , който се смесва с боята и се разпръсква през дюзата върху съответната повърхност. Боята се разпръсква с еднаква характеристика, може да бъде регулиране чрез завъртане на дюзата. Такива аерографи са приложими при различните видове хобита и за начални упражнения.
  2. Двойно действащите аерографи имат спусък, които е с две посоки на движение- нагоре-надолу и напред и назад. С него се контролира въздушния поток и този на боята. При натискане на спусъка, се активира въздушната струя. Като го дръпнете назад или натиснете напред- контролирате количеството боя. Боравенето с този тип аерографи изисква повече практика, но резултатите са по- детайлна и прецизна работа.

Според подаването[редактиране | edit source]

  1. Аерографите със сифонно подаване са с долно разположено казанче. Боята се всмуква и достигането и до дюзата отнема повече време. Предимството им е, че при тях може да се работи с по- голямо количество боя.
  2. Аерографите с гравитационно подаване са с горно разположено казанче. Те работят по- бързо и боравенето с тях е удобно, нуждаят се от по- слабо налягане.

Според начина на смесване[редактиране | edit source]

Според начина на смесване аерографите може да са с външно и вътрешно смесване. При тези с външно смесване боята се смесва извън аерографа и следователно се причиняват по- малко трудности при пръскане на по- гъсти бои. При вътрешното смесване трябва да се внимава боите да бъдат достатъчно разредени, защото течност и въздух се смесват в самия аерограф. Ако боята е по- гъста, а налягането по-слабо е възможно да не се смесят добре и да се стигне до запушвания.

Почистване на аерографа[редактиране | edit source]

Правилното почистване на аерографа е много важно, за да се предотврати бързата амортизация и неправилното функциониране, вследствие на запушване. Има два метода за почистване:

  • Повърхностен- при който само се изпръсква течност за почистване на прозорци. Обикновено се използва между различните цветове.
  • Дълбочинен- при него аерографът се разглобява и отделните части, които имат допир с боята се почистват внимателно и прецизно. Обикновено се използва след приключване на работата.

Употреба[редактиране | edit source]

Приложението на аерографа е много широко:

Изкуство и илюстрации[редактиране | edit source]

Сладкарство[редактиране | edit source]

Декорация на нокти[редактиране | edit source]

Временни татуировки[редактиране | edit source]

Временен тен[редактиране | edit source]

Текстилни щампи[редактиране | edit source]

Авто тунинг[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]