Анна Луиза фон Шьонбург-Валденбург

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Анна Луиза фон Шьонбург-Валденбург
княгиня на Шварцбург-Рудолщат и Шварцбург-Зондерсхаузен
Родена
Починала
7 ноември 1951 г. (80 г.)
Герб
Семейство
БащаГеорг фон Шьонбург-Валденбург
СъпругГюнтер Виктор (Шварцбург-Рудолщат) (9 декември 1891 – неизв.)
Анна Луиза фон Шьонбург-Валденбург в Общомедия

Анна Луиза фон Шьонбург-Валденбург (на немски; * 19 февруари 1871, Хермсдорф при Дрезден; † 7 ноември 1951, дворец Зондерсхаузен) е принцеса от Шьонбург-Валденбург и чрез женитба последната княгиня на Шварцбург-Рудолщат (1891 – 1925) и Шварцбург-Зондерсхаузен (1909 – 1918) до края на монархията в Германия на 23 ноември 1918 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Тя е дъщеря на принц Георг фон Шьонбург-Валденбург (1828 – 1900) и съпругата му принцеса Луиза фон Бентхайм-Текленбург (1844 – 1922), дъщеря на принц Адолф фон Бентхайм-Текленбург-Реда (1804 – 1874) и принцеса Анна Ройс-Шлайц-Гера (1822 – 1902).[1] Сестра е на Херман фон Шьонбург-Валденбург (1865 – 1943) и Улрих Георг (1869 – 1939).

Анна Луиза няма право да се омъжи за първата си любов граф Пюклер, студентски приятел на брат ѝ Херман. Тя се омъжва на 9 декември 1891 г. в Рудолщат за първия ѝ братовчед княз Гюнтер Виктор фон Шварцбург-Рудолщат (* 21 август 1852; † 16 април 1925), единствен син на принц Адолф фон Шварцбург-Рудолщат (1801 – 1875) и принцеса Матилда фон Шьонбург-Валденбург (1826 – 1914), дъщеря на княз Ото Виктор I фон Шьонбург (1785 – 1859) и принцеса Текла фон Шварцбург-Рудолщат (1795 – 1861. Те имат мъртвородено дете (*/† 3 септември 1892, Рудолщат).[2][3] От мъка тя си отрязва късо косата.

Гюнтер Виктор е болен и последният регент на двете княжества до Ноемврийската революция 1918 г., абдикира на 22 ноември 1918 г. Нейният съпруг я определя за единствена наследница. През 1942 г. вдовицата Анна Луиза фон Шьонбург-Валденбург осиновява племенника си Вилхелм фон Шьонбург-Валденбург (1913 – 1944), също и синът му Улрих (* 1940).[4]

През 1945 г. Анна Луиза е национализирана, но има право да остане да живее до смъртта си в двореца резиденция в Зондерсхаузен. През 1949 г. тя е жител на ГДР.

Умира на 80 години на 7 ноември 1951 г. в дворец Зондерсхаузен.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

  • Княз Гюнтер Виктор фон Шварцбург-Рудолщат
    Княз Гюнтер Виктор фон Шварцбург-Рудолщат
  • Дворец резиденция в Зондерсхаузен
    Дворец резиденция в Зондерсхаузен

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Gerlinde Gräfin von Westphalen: Anna Luise von Schwarzburg. Die letzte Fürstin. Jenzig, Golmsdorf, 2011, ISBN 978-3-910141-79-7.
  • Jens Henkel: Anna Luise von Schwarzburg 1871 – 1951. Ein Leben in Bildern aus ihrem photographischen Nachlass. Thüringer Landesmuseum Heidecksburg Rudolstadt, Rudolstadt 2005, ISBN 978-3-910013-54-4.
  • Constantin von Wurzbach: Schönburg, die Fürsten, Genealogie. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 31. Theil. Kaiserlich-königliche Hof-und Staatsdruckerei, Wien 1876, S. 144 – 146
  • L'Allemagne dynastique, Huberty, Giraud, Magdelaine. III 565
  • Europäische Stammtafeln, Band I, Frank Baron Freytag von Loringhoven, 1975, Isenburg, W. K. Prinz von. Page 162

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Schönburg 6, genealogy.euweb.cz
  2. ↑ Schwarzburg 7, genealogy.euweb.cz
  3. ↑ Anna Louise Prinzessin v.Schönburg-Waldenburg, ww-person.com
  4. ↑ House Laws of Schwarzburg, heraldica.org

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Анна Луиза фон Шьонбург-Валденбург.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Анна_Луиза_фон_Шьонбург-Валденбург&oldid=12106509“.