Анна фон Мансфелд-Айзлебен
| Анна фон Мансфелд-Айзлебен | |
| графиня на Лайнинген-Дагсбург-Харденбург | |
| Лични данни | |
|---|---|
| Родена | 1560 г.
|
| Починала | |
| Други титли | графиня от Мансфелд-Айзлебен |
| Семейство | |
| Баща | Йохан Георг I фон Мансфелд-Айзлебен |
| Майка | Катарина фон Мансфелд-Хинтерорт |
| Брак | Йохан Филип I фон Лайнинген-Дагсбург-Харденбург |
| Потомци | Емих XII |
| Герб |  |
Анна фон Мансфелд-Айзлебен (на немски: Anna von Mansfeld-Eisleben; * ок. 1560; † 6 юни 1621) е графиня от Мансфелд-Айзлебен и чрез женитба графиня на Лайнинген-Дагсбург-Харденбург.
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Тя е дъщеря на граф Йохан Георг I фон Мансфелд-Айзлебен (1515 – 1579) и съпругата му графиня Катарина фон Мансфелд-Хинтерорт (1520/1521 – 1582), дъщеря на граф Албрехт VII фон Мансфелд-Хинтерорт (1480 – 1560) и графиня Анна фон Хонщайн-Клетенберг (ок. 1490 – 1559).[1]
Фамилия[редактиране | редактиране на кода]
Анна фон Мансфелд-Айзлебен се омъжва на 15 декември 1560 г. в замък Мансфелд в Мансфелд за граф Йохан Филип I фон Лайнинген-Дагсбург-Харденбург (1539 – 1562), големият син на граф Емих X фон Лайнинген-Хартенбург (1498 – 1541) и графиня Катарина фон Насау-Саарбрюкен (1517 – 1553).[2] От 1560 до 1725 г. замък Харденбург при Бад Дюркхайм е главната резиденция на фамилния клон. Те имат един син:[3][4]
- Емих XII (* 4 ноември 1562; † 21 ноември 1607), граф на Лайнинген-Дагсбург-Харденбург, женен на 7 ноември 1585 г. в Хартенбург за принцеса Мария Елизабет фон Пфалц-Цвайбрюкен-Нойбург 1561 – 1629)
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Renate Seidel: Die Grafen von Mansfeld. Geschichte und Geschichten eines deutschen Adelsgeschlechts. 1. Auflage. Fouqué Literaturverlag, Engelsbach 1998, ISBN 3-8267-4230-3, S. 91
- Hermann Größler: Mansfeld, Grafen von. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 20, Duncker & Humblot, Leipzig 1884, S. 212 – 215.
- Heinrich Conrad: Leiningen, Geschichte eines Grafenhauses, Landkreis Bad Dürkheim, 2000, S. 51 – 56, ISBN 3-00-006579-2
- Brinckmeier, Genealogische Geschichte des Hauses Leiningen, Brunswick, 1890 – 1891
- Ingo Toussaint: Die Grafen von Leiningen. Jan Thorbecke Verlag, Sigmaringen 1982. ISBN 3-7995-7017-9
- Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. IV, Tafel 25.
- Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XXVI, Tafel 90.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Mansfeld 2, genealogy.euweb.cz
- ↑ Leiningen 4, genealogy.euweb.cz
- ↑ Anna von Mansfeld, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
- ↑ Anna v.Mansfeld-Eisleben, ww-person.com
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Leiningen, angelfire.com
- Grafen von Leiningen, fmg.ac