Апейрон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Апейрон (на гръцки: ἄπειρον, „безкрайно, безпределно“) — понятие от древногръцката философия, въведено от Анаксимандър, означаващо неопределеното, безпределно и безкрайно първовещество, първооснова. Апейронът е единната основа на безкрайното многообразие, основата на света, която съществува във вечно движение. От неговата безкачествена материя възниква всичко по пътя на отделянето на противоположностите: топло – студено, сухо-влажно, и др. Когато те се отделят от апейрона възникват отделните неща, а връщането им към апейрона е тяхната смърт. Господства хармония във всичко – разрушението води до деградация, като едната противоположност надделява. Възстановяването на хармонията е възмездието което реализира всеобща справедливост в света, т.е. според Анаксимандър първоосновата не е сетиновъзприемаема реалност, то е това, което е в основата на всичко.

Philosophie.jpg Портал Философия