Апелес (македонски регент)
Тази статия е за македонския регент от 220 г. пр. Хр.. За древногръцкия художник вижте Апелес.
| Апелес Ἀπελλῆς | |
| македонски сановник | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 218 г. пр.н.е.
|
Апелес (на старогръцки: Ἀπελλῆς) е висш македонски сановник от времето на царете Антигон Досон и Филип V.
Малко преди смъртта си, през 221 г. пр. Хр. Досон назначава Апелес начело на регентски съвет, който трябва да подпомага 17-годишния Филип в управлението на държавата.[1] През следващите три години Апелес е първо регент, а впоследствие първи съветник на младия цар, докато не губи доверието му и живота си.
През 220 г. пр. Хр. регентският съвет, в който влизат още Мегалеас, Леонтий, Таврион, взема решение да се противопостави на силния Етолийски съюз, който заплашва съюзната на македоните Ахея и оспорва македонската хегемония в Елада. Резултатът от това решение е Съюзническата война от 220 – 217 г. пр. Хр.[2]
В хода на тази война, недоволен от неефективната поддръжка от страна на ахейците или защото иска да наложи контрол върху Ахейския съюз[3], през есента на 219 г. пр. Хр. Апелес убеждава Филип V да подкрепи политическите противници на дългогодишния ахейски лидер Арат от Сикион.[4] Под влиянието на Филип и Апелес, народното събрание на ахейците избира за стратег Еперат, вместо привърженик на Арат. Това се оказва грешка, тъй като македонската армия в Пелопонес остава без адекватна издръжка. За да убеди ахейците да поемат снабдяването на войските, Филип се договаря с Арат и партията му. Апелес губи от престижа си.[5]
По същото време или малко по-рано между съветниците на царя възниква раздор. Апелес се опитва безуспешно да отстрани македонския стратег в Пелопонес Таврион и началника на царската охрана Александър от обкръжението на Филип, но сам е фактически отстранен като е изпратен за управител на крепостта Халкида в Евбея.[6]
Според ахейския летописец Полибий Апелес замисля заговор срещу Филип и саботира плановете му срещу етолийците.[7] Съвременни историци не споделят това обяснение и смятат, че Филип иска да отстрани физически бившия регент, защото се бои от влиянието му.[8][9] През 218 г. пр. Хр. Апелес и синът му са повикани под измислен претекст в Коринт, главната база на Филип в Елада, и са затворени и екзекутирани или принудени да се самоубият.[10] Предполага се, че принос за разправата с двамата има и Арат, който се опасява от стремежа на Апелес и съмишлениците му да подчинят Ахея на Македония.[11]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Errington, R. M. Philip V, Aratus, and the 'Conspiracy of Apelles' — В: Historia: Zeitschrift für Alte Geschichte. Bd. 16, H. 1. 1967. с. 21.
- ↑ Errington 1967, с. 22 – 23.
- ↑ Сивкина, Н.Ю. Заговор Апеллеса в 218 г. до н. э. — В: Проблемы истории, филологии, культуры. Магнитогорский государственный технический университет им. Г.И. Носова. Магнитогорск, №21. 2008. с. 234. Посетен на 19.09.2020.
- ↑ Errington 1967, с. 23 – 24.
- ↑ Errington 1967, с. 27 – 28.
- ↑ Errington 1967, с. 26.
- ↑ Errington 1967, с. 29 – 30.
- ↑ Errington 1967, с. 33 – 35.
- ↑ Сивкина 2008, с. 238 – 239.
- ↑ Errington 1967, с. 35.
- ↑ Сивкина 2008, с. 238.
