Арбитраж

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Съдържание

[редактиране] Арбитраж (право)

Арбитражът в правото е форма на (алтернативно) разрешаване на спор - алтернатива на съдопроизводството, което разрешаване се осъществява от трето лице (арбитър), овластено от страните по спора с това право. В исторически план, арбитражът предхожда държавното (съдебно) правосъдие, а де факто към този момент арбитражът е договорна алтернатива на страните в случаите, когато спорът не се отнася задължително до държавната юрисдикция (у нас такива са, например, въпросите и споровете относно недвижими имущества). Понастоящем арбитражът е изключително приложим във външнотърговските отношения и морското право.

[редактиране] Видове арбитраж

[редактиране] Според устройството

От гледна точка на устройството бива:

  • постоянен и
  • ad hoc (инцидентен). Последният се учредява само за спора упоменат в арбитражното споразумение.

[редактиране] Според седалището

От гледна точка на седалището бива:

  • международен и
  • местен (вътрешен) арбитраж.

[редактиране] Договорен и съдебен арбитраж

  • При договорния арбитраж страните се споразумяват чрез договор
  • Съдебният арбритраж идва след арбитражно съдобпроизводство, което в повечето случаи е пожелателно. (wikipedia:arbitration)

[редактиране] Арбитражът в българското право

Арбитражът е връховна проява на диспозитивното начало в гражданския процес. Неговата опора е разпоредителната власт на страните относно техните частноправни имуществени правоотношения. Упражнявайки тази власт те могат сами чрез договор за спогодба да уредят спорното правоотношение, но могат и да възложат на избрано от тях трето лице да разреши вместо тях спора.

За разлика от арбитража ад хок, арбитражната институция се учредява с оглед разрешаването на неограничен брой спорове, които могат да ѝ бъдат възложени в бъдеще. От тази гледна точта тя е постоянно действаща. Тя е недържавно (обществено) арбитражно учреждение, което администрира осъществяването на арбитража по делата, възложени на институцията. Затова тя има органи (председател, президиум, секретариат и др.), както и правилник, който не е нормативен акт. Неговата задължителна сила спрямо страните по спора се крепи на съгласието им да го възложат на институцията,а спрямо арбитрите- на съгласието им да поемат разрешаването на спора от името на институцията.

В РБ арбитражен съд има към Българска търговско-промишлена палата. За да бъде отнесен един спор до Арбитражния съд, между страните трябва да е сключено арбитражно споразумение (арбитражна клауза), с което страните декларират, че са съгласни евентуален бъдещ спор между тях да бъде решен от арбитражен съд и приемат неговото решение.

[редактиране] Вижте още

[редактиране] Външни препратки

[редактиране] Други значения

[редактиране] Арбитраж (финанси)

Финансов термин, означаващ получаване на печалба от разликата в цените на определена стока (например акции или валута), когато финансовият спекулант едновременно закрива противоположни заявки за продажба и за покупка.

[редактиране] Арбитраж (телевизия)

Това са нашумели предавания по „Реалити ТиВи“, като например Пийпълс корт, Къртис корт и т.н., такива предавания има още по руски и немски канали. Арбитражът се заснема и предава по телевизията. Съществуват мнения, че подобен вид съдопроизвъдство изопачава идеята за справедливо правораздаване.

Лични инструменти
Именни пространства

Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици