Атрибуция
Атрибуцията е концепция в социалната психология, свързана с това как индивидите обясняват причините за събитията, поведението на другите, а и своето собствено поведение.
Видове атрибуции[редактиране]
Хайдер смята че, като активен възприемащ на събития, средният човек продължително или спонтанно прави причинни заключения за това защо се появяват събитията.[1] Тези заключения става убеждения или очаквания, които позволяват на личността да предсказва и разбира събитията, които наблюдава и преживява. Като такава атрибутивната теория е свързана с това как индивидите интерпретират събитията и как тези интерпретацияи са свързани с тяхното последващо поведение.
Двата главни типа атрибуции са вътрешни и външни атрибуции. Когато вътрешната атрибуция е направена, причината за дадено поведение е търсена в личността на индивида, нагласите, характера или диспозицията. Когато е направена външна атрибуция, причината за дадено поведение се търси в ситуацията, в която се наблюдава поведението (тоест индивидът се държи така поради обкръжаващата среда или социалната ситуация). Тези два типа атрибуции водят до много различни възприятия на индивида, зает в поведението (личностната е вътрешна, а ситуационната е външна).[2]
Източници[редактиране]
- ↑ Heider, Fritz (1958), The Psychology of Interpersonal Relations, New York: Wiley.
- ↑ Aronson. Social Psychology 106-108
 |
В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология. |
