Ацеотроп

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Система с минимум в налягането: мравчена киселина+вода
Система с максимум в налягането: хлороформ+метанол

Ацеотропът (или ацеотропна смес) е смес от (летливи) компоненти, която не може да се раздели чрез дестилация. Причината за това е, че течността (сместа) и парите, намиращи се в равновесие с нея, имат еднакъв състав. Типичен пример е сместа етанол+вода, която има ацеотроп при около 95,6 масови процента етанол.

Ацеотропните смеси имат характерна температура на кипене Тац, която е или по-висока или по-ниска от температурата на кипене на кой да е от компонентите. В зависимост от поведението на системите в P-x-y и T-x-y диаграмите, те се делят на системи с

  1. минимум в налягането(максимум в температурата), (напр. азотна киселина+вода, 69% азотна киселина, Тац=120°C )
  2. максиумум в налягането(минимум в температурата), (напр. етанол+вода, 95,6% етанол, Тац=78,2°C)

Причината за образуването на ацеотропни смеси са големите отклонения на парциалните налягания на компонентите от закона на Раул (неидеалното поведение). Смесите на компоненти близки по характер и свойства (например смес от алкани и пр.) обикновено са идеални и не образуват ацеотропи.

При разделяне на смес от етанол и вода чрез дестилация/ректификация, максималната концентрация на етанола, която може да се достигне на върха на колоната, е тази на ацеотропа. По-нататъшно разделяне на компонентите е възможно само със специални методи, например: сушене с безводен меден сулфат, ( калциев оксид, калциев дихлорид), дестилация с две колони при различни налягания, ацеотропна дестилация и други.